Айрис Йохансен - Издирването

Тя поклати глава.

— Може да хапне, след като повървим известно време.

— Тогава да тръгваме.

Никакъв въпрос относно нейната закуска. Беше студен и усърден като хирургически скалпел и не й харесваше фактът, че не й бе споменал по-рано за лагера капан.

— Мислиш ли, че мога да си измия зъбите и да отида до тоалетна?

Сарказмът й не го смути.

— Стига да побързаш.

Тя се скова, когато видя погледът му да се насочва към дърветата в края на сечището.

— Какво гледаш? Мислиш ли, че някой ни наблюдава?

— Не, Гейлън проучи района, преди да разположи лагера, и не смяташе, че е необходимо да се редуваме да пазим през нощта.

Изобщо не предполагаше, че е имало дори разискване за стоенето на пост. Бе сметнала, че са в безопасност поне тази нощ.

— Тогава защо се държиш, все едно, че някой…

— Предпазливостта не е излишна. Руджак рядко е предвидим. — Тръгна към дърветата. — Но този път и ние не сме.

Спряха да хапнат в десет часа и стигнаха до района за претърсване в дванадесет и четиридесет и пет. Ризата на Сара вече бе полепнала по тялото й от пот, но Монти все още се движеше бързо. Даде му трета купичка вода и седна до него, докато пие.

— Трябва да побързаме. — Лоугън се върна и застана до нея.

— Петнадесет минути. Монти трябва да си почине. — Свали раницата си и сама пийна малко вода. — Отсега нататък ще водим, няма да те следваме. Дай ми шапката на Басет.

Лоугън бръкна в раницата си, извади избелялата бейзболна шапка и й я подхвърли.

Сара я остави настрани и зарови в своя багаж за колана. Беше й малко голям, но извади ножа си и направи допълнителни дупки. После промуши повода на Монти през него.

— Защо ти е необходим този колан? — попита Лоугън.

— Сигурно няма да ми трябва този път, но винаги го нося, когато сме на спасителна операция. Когато го сложа, давам сигнал на Монти, че се залавяме за работа. — Изтри потта от тила си. — Съветвам те да си починеш. Ако кучето улови миризмата, ще спираме само да го напоим.

Той седна срещу нея и свали шапката си.

— Добре, мога да си почина.

Нямаше уморен вид. Изглеждаше твърд като стомана. Ризата му бе мокра от пот като нейната, но чувстваше вълните енергия и напрежение, които излъчва. Дали напрежението бе породено от страх? Може би. Но и да се боеше, нямаше да го признае. Беше напълно непоколебим, откакто я бе повел през джунглата.

Сара погали Монти по главата.

— Доста уморителна крачка поддържаш.

— Казах ти, че бързаме. — Усмихна се саркастично. — Съжалявам, ако си разочарована. Зная, че би се радвала да ме оставиш да ти гълтам праха.

— В добра форма си — отвърна неохотно тя.

— Сигурно е от тениса в кънтри клуба.

— Може би. — В момента не можеше да си го представи в обстановката на някой клуб. Приличаше повече на мърляв разбойник, отколкото на магнат. След кратко мълчание попита: — Какво е замислил Гейлън?

— Моля?

— Каза, че щял да се погрижи за няколко неща. Какво възнамерява да прави? Или не трябва да зная?

— Подробности ли искаш? Смятах, че не се интересуваш от нищо, освен от вашето участие с Монти.

— Това засяга и нас. Ако си докарате смъртта, искам прилични шансове да се измъкна от тази джунгла. Какво ще прави Гейлън?

— Ще нападне лагера капан.

— Сам ли? — ококори се тя.

— Не, добър е, но не е супермен. Щом се приготви, ще се обади на екипа си да пристигнат с хеликоптер.

— Колко души наброяват?

— Дванадесет.

— Срещу колко от хората на Руджак?

— Информаторът ни, Санчес, каза, че са поне двадесет. Това означава осем в истинския лагер, където би трябвало да е Басет.

— А планът?

— Отрядът напада мнимия лагер и кара Руджак да си мисли, че сме попаднали в капана. Гейлън се преструва, че се измъква на косъм и продължава към главния лагер, за да се срещне с нас. Извеждаме Басет, скачаме в хеликоптера и се отправяме към къщи.

Устните й се изкривиха.

— Много просто.

— Никак не е просто. Ако Гейлън не е достатъчно убедителен, Руджак може незабавно да се запъти към базата и ще загазим много дълбоко.

— А защо изобщо да нападат мнимия лагер?

— У Руджак ще възникнат подозрения, че няма вести от Санчес или от човека си в Санто Камаро. Ако тази вечер няма нападение над лагера клопка, ще сметне, че сме по петите му, и ще загубим елемента на изненада. — Погледна кучето. — Затова Монти трябва да намери базата до здрач.

— Не мога да обещая. Какво ще правим, ако не я открием? Ами ако Руджак не се подлъже от атаката на Гейлън?