Айрис Йохансен - Издирването

— Престани да се виниш. Не си знаел, че ще се появи отново. Смяташе, че е още в онзи затвор в Банкок.

— Грешиш. Винаги съм имал предчувствието, че ще се върне.

— Тогава трябваше да поръчаш да го убият в затвора. Предложих ти да се погрижа. — Гейлън го погледна косо. — Защо не се съгласи?

Лоугън не отговори.

— Така и не можах да разбера какво стана между вас с Руджак. За известно време го смятах за най-добрия ти приятел.

— Аз също. После ме намрази. Но го показа едва накрая. — Сви рамене. — А сега ме мрази още повече. Така че може би ударът му срещу мен бе предопределен.

— Съдба. — Гейлън поклати глава. — Сами си я ковем.

Лоугън се съгласи с това становище. Твърде дълго бе живял в Далечния изток, за да не придобие здравословното уважение към повратите на живота. Но вярваше само в известна степен.

— Може би. Зная само, че бях страшно сигурен, че ще бъда първата му мишена, когато чух, че най-после е успял да се измъкне с подкуп преди две години.

— Две години са много време. Надявах се, че може да те е забравил.

— Не ставай смешен. След онова, което му причиних? Очаквах го. Знаех, че трябва да поднови връзките си, преди да ме подгони. Но, божичко, надявах се да не научи за изследователския център.

— Колко просъществува?

— Три години.

— Някакъв напредък?

— Ранни стадии, но обещаващи. Много обещаващи. Басет беше гениален.

— „Беше“?

— Фройдистка грешка. Може и да е още жив. Но след като парите не са основният мотив на Руджак, може и да не е.

— И аз така мисля. Но ще отидем въпреки това?

Лоугън кимна.

— Няма да позволя повече да избива хората ми и да надвисва над мен като черен облак. Ще го измъкнем.

— Когато го намерим. Доколко са способни Сара и кучето й?

— Смяташ ли, че ще рискувам с някого, ако не мислех, че ще се справи? Но искам да я пазиш, Гейлън. Ако нещо се случи с мен, изведи я заедно с Монти.

— Ще направя всичко по силите си. — Замълча за момент. — Нали знаеш, че ако Руджак оцелее, и тя може да попадне под прицела му?

— Не съм глупак. Това е една от причините, поради които не казах на Касълтън за нея и кучето. Отсега нататък ще се погрижа да не попада пред погледа на някой от хората му и ще се надявам на успех.

— Ако не успеем?

— Ще се тревожа, ако се случи. Необходима ми е. — Смени темата. — Нещо не ми дава покой. Руджак може да си играе с… — Поклати глава. — Не зная. Просто се чувствам неспокоен. Когато се обади, имах усещането, че ми задава някаква загадка.

— Лагерът капан?

— Може би. — Замисли се за миг. — Знаеш ли, изпрати ми нещо точно преди да удари центъра — скарабея на Чен Ли.

— Не ми го спомена.

— Не бях сигурен дали има някакво значение. И все още не зная.

— Как го е взел?

— Открадна цялата колекция от спалнята й, преди да напусне Токио. Полицията в Банкок я търси, но не я намери. Мислех, че може да я е продал и да е скътал парите. Биха били достатъчно да го измъкнат от дузина затвори.

— Явно не ги е продал, иначе би излязъл от затвора много по-рано. Трябва да означава нещо за него.

— Разбира се, че означава. Години наред разказваше на Чен Ли за древен Египет, опитваше се да й промие мозъка. Купуваше й книги и я водеше по музеи. Подарил й е този скарабей, когато била едва петнадесетгодишна.

— Защо да си прави целия този труд… — Гейлън подсвирна тихо. — Какъв пресметлив негодник!

— И тогава се появих аз — продължи Лоугън. — Мисля, че ако Чен Ли не се бе разболяла, щях да претърпя преждевременна злополука. И можеше да му се размине. — Устните му се изкривиха. — Както каза, смятах го за най-добрия си приятел.

— Тогава скарабеят може би е някакъв вид укор?

— Може би. Но ми се струва… Кой знае, дявол да го вземе? Просто ме притеснява. Сара легна ли си?

Гейлън направи гримаса.

— След като ме би три игри на покер. Може да се препитава в Лас Вегас. Много е умна.

— Зная. И мен ме обра веднъж, в началото на запознанството ни. Каза ми, че покерът бил предпочитана игра, когато спасителните отряди чакат да заминат за бедствения район.

— Е, да се надяваме, че тази работа няма да се превърне в бедствие. — Бяха стигнали до лагера и той снижи гласа си, за да не събуди Сара, която лежеше с Монти от другата страна на огъня. — Какви са шансовете?

— Купих си достатъчно време. Мисля, че имаме два дни, преди Руджак да заподозре нещо. Ако действаме бързо и се възползваме от изненадата… залог седем на десет.

Гейлън се отпусна на одеялото си.

— Ще трябва да изпълним и двете условия. Имам много живот пред себе си. Съществуват още милиони хора, които не са изпитали интелигентността и чара ми.