Айрис Йохансен - Издирването

Сара потръпна.

— Защо би отишъл там?

— Може и да не е. Но бих се обзаложил. Лоугън изпитва огромна вина за случилото се тук. Вероятно се опитва да го проумее.

— Не ми се струва толкова чувствителен.

— Защото не искаш да го възприемеш като такъв, нали? — Изтри ръцете си в една кърпа. — Няма значение. Отегчих се от този дълбокомислен разговор. Накърнява повърхностната ми натура. Нужно ми е малко безсмислено забавление, преди да си легна. Играеш ли покер?

— Защо поиска да дойдем тук? — Касълтън преглътна с усилие, докато се взираше в обгорелите руини наоколо. — Господи, трудно ми е. Нищо няма да открием. Казах ти, че съм взел всяко късче информация, което не бе унищожено. Не съм те подвел, Лоугън.

— Вярвам ти. Зная колко си усърден. — Коленичи и вдигна обгоряла дървена кутия, без да поглежда към него. — Какво, мислиш, е имало вътре?

— Не зная. Може би компютърни дискове.

Лоугън помълча за миг.

— Четирима мъртви. Карл Дженкинс, Бети Кренски, Дороти Дезмънд, Боб Симс. Знаеш ли, че Бети се опитваше да осинови бебе, болно от СПИН, от едно сиропиталище в Южна Африка?

— Да, но не предполагах, че и ти знаеш.

— Помоли ме за помощ. Каза, че някой трябва да се погрижи за тези деца. Опитах се да я разубедя. Да поемеш отговорността за такова дете, е страшна тежест.

— Но си се съгласил да й помогнеш?

— Хората трябва сами да взимат решение. Може да им повлияем, но не и да им диктуваме какво да правят. Казах й, че ако още държи да го направи, в края на годината ще й съдействам.

— Иска ми се да бе дошла при мен. Мое задължение бе да се грижа за личните проблеми на служителите.

— Да не мислиш, че когато те наех, съм престанал да нося отговорността за хората, които изпратих тук?

— Ти си зает човек.

— Не чак толкова. За мен това бе много необикновен проект. Чел съм досиетата на всеки един от тях, когато ги нае, и мога да цитирам пасажи от месечните ти доклади. Не съм срещал никого от тях, но все едно че ги познавах.

— Всички те бяха добри хора. Никой не знае това по-добре от мен. — Касълтън направи пауза. — Не искам да проявявам липса на съчувствие, но трябва да тръгвам. Не мога да сторя нищо за убитите, но мога да преместя ранените в болница в Щатите.

— Да, зная. Бързаш. — Изправи се. — А и идването тук сигурно те разстройва.

— Защо дойдохме? — повтори Касълтън.

— Сметнах го за подобаващо. Гейлън казва, че нямам чувство за протокол, но не е съвсем вярно. Не и когато се отнася до тази работа.

— Каква работа? Какво искаш да направя, Лоугън?

— Просто умри! — Завъртя се и стовари юмрук под носа на Касълтън, като строши костите и ги заби в мозъка му.

— Приключи ли? — Гейлън стоеше насред пътеката, когато Лоугън се приближи към лагера сред дърветата.

Лоугън кимна.

— А няма ли да се отървеш от тялото?

— Никой няма да го намери.

Гейлън го изгледа любопитно.

— Отдавна не си вършил нещо подобно. Притесняваше ли се?

— Не.

— Никак? От толкова време си уважаван бизнесмен, та бих предположил, че ще ти е трудно да се върнеш към старите подходи.

— Достави ми удоволствие. — Устните му се изкривиха.

— И аз не харесвам предателите. Предложих ти да го свърша вместо теб.

— Зная. Но беше мое задължение. Аз избрах Касълтън. Ако го бях следил по-изкъсо, може би щях да усетя, че се е превърнал в юда. — Лицето му помръкна и той хвърли поглед през рамо. — Всичките тези хора…

— Вероятно престъплението му е било просто вид възползване от ситуацията. Касълтън може и да не би кривнал от правия път, ако Руджак не го бе изкушил.

— Колко изкусително е било?

— Санчес каза, че са му платили пет милиона, за да им помогне да организират нападението на центъра, а щял да получи още два, когато те подмами в капана. Как се досети, че е бил подкупен от Руджак?

— Не се досетих. Просто проверявах всяка възможност. Беше удобно, че се е намирал в града по времето на нападението. Можеше и да е съвпадение, но не можех да залагам на съвпадения в подобно положение. Трябваше да се убедя. Ако беше замесен, тогава следата, която ми подсказа към Санчес, щеше да е фалшива. Санчес щеше да е подставен, за да ми даде погрешна информация за откриването на Руджак, и щяха да ме отведат право в капана. Затова изпратих теб при него.

— Защото знаеше колко съм способен.

— Защото не можех да понеса вината за повече убийства. Мислех, че изследователският център е в безопасност тук. Но се оказа, че не е. Руджак е научил за него.