Айрис Йохансен - Издирването

— Има нещо напред. Мисля, че намери източника на миризмата.

— Откъде знаеш?

— Просто зная, дявол да го вземе! — Изгледа го сърдито. — И няма да водя Монти по-нататък и да рискувам някой пазач да го застреля.

— Никой не те кара. — Свали раницата си и седна на земята. — Ще ида напред и ще се уверя, преди да се обадя на Гейлън.

— И вероятно ще си изпросиш куршума. — Изгледа го навъсено. — Не е нужно да проверяваш само защото нямам доказателство, че лагерът е там. Казвам ти, Монти знае.

— А ти знаеш, че той знае. — Лоугън отвори раницата си. — Вярвам ти. Изпитвам огромно уважение към инстинктите. Просто остани тук.

— Разбира се, че ще останем тук. Защо да… — Млъкна, когато видя оръжието, което той извади от раницата си. — По дяволите! Нищо чудно, че имаше място само за няколко бутилки вода. — Навлажни устните си. — Умееш ли изобщо да боравиш с това нещо?

— О, да — усмихна се той. — Зная как да го използвам. Учих се в кънтри клуба.

Изминаха тридесет минути.

После петнадесет.

„Защо не се връща, по дяволите?“, чудеше се Сара. Вероятно го бяха заловили и го бяха убили. Това, че не бе чула нищо, не опровергаваше предположението й. Не всички оръжия бяха така шумни като онова, което Лоугън бе държал с такава подозрителна привичност. Очевидно времето, прекарано с Гейлън, бе минало в по-смъртоносни преследвания от преодоляването на скръбта по мъртвата му съпруга.

Монти заскимтя, а погледът му бе прикован в гъстата зеленина, където Лоугън бе изчезнал. И той искаше да тръгне. Издирването му бе прекъснато и не разбираше защо не можеше да го доведе до задоволителен край.

Търся?

— Не, няма нищо. Не е нужно да отиваме след него. Лоугън ще го свърши.

Но къде бе той?

Защо бе толкова притеснена? Двамата с Монти можеха и сами да намерят пътя обратно през джунглата. Не я бе грижа за Лоугън. Беше й донесъл само неприятности.

Но не заслужаваше да умре, когато се опитва да спаси нечий живот. Може и да беше напълно безскрупулен, но не беше убиец като онези хора в лагера.

Никакъв звук освен острия писък на птиците.

Тогава опашката на Монти започна да се върти и той скочи на крака.

Изпита облекчение. Лоугън идваше. Не можеше да го види или да го помирише, но кучето можеше.

Изминаха още пет минути, преди мъжът да се появи сред листата.

— Лагерът е там. — Тръгна към раницата си, а Монти изтича при него и го поздрави с радостно скимтене. — На около миля нататък.

— Нали ти казах. Защо се забави толкова?

Той коленичи и нежно потупа кучето, после бръкна в раницата, за да извади радиостанцията.

— Да се лаская ли, че си се тревожела за мен?

— Не — отвърна хладно тя. — Монти се тревожеше. Аз просто бях любопитна. Видя ли дали Басет е там?

Лоугън прегърна кучето, после го отблъсна.

— Има една палатка с пазач пред нея. Предполагам, че Басет е вътре. Лагерът е малък — шест палатки, а числата, които Санчес ни даде, са точни.

— Натъкна ли се на някой от караулите в района?

— На един. Успях да го избегна.

— Очевидно, иначе нямаше да си тук.

— Не е толкова очевидно. Още един удар по самолюбието ми. Но ако го бях обезвредил, можеше да вдигна тревога.

— Значи сега ще се обадиш на Гейлън и ще го повикаш. Хората в лагера няма ли да чуят хеликоптера?

— Пилотът ще остави Гейлън и хората му на сечището, което подминахме на около миля на север. Ще се срещнем с тях там. После хеликоптерът ще ни вземе от лагера на Руджак, когато е чисто.

Устните й се свиха.

— Искаш да кажеш, когато всички са избити.

— Имах предвид, когато измъкнем Басет. — Погледна я право в очите. — На каквато и да е цена. — Наведе се над радиостанцията. — Можеш да ми четеш лекции по-късно. Ще имаме достатъчно време. Предполагам, поне час, докато стигнат до тук. А сега трябва да разговарям с него и да му кажа да нападне мнимия лагер.

— Шестима мъртви. Един ранен — съобщи Карл Дугън на Руджак. — Но успяхме да отблъснем атаката и да спасим хеликоптера. Мисля, че убихме и един от техните. Да тръгнем ли след другите?

Руджак огледа лагера. Две палатки горяха, а Дугън грешеше. Виждаше седем мъртви. Нападението беше безжалостно и брилянтно изпълнено.

— Не видях Лоугън? А ти?

Той поклати глава.

— Но Гейлън участваше, а той е негов наемник.

— Зная — изгледа го унищожително Руджак.

— Да ги последваме ли? — повтори въпроса си Дугън. — Не е задължително всичко да свърши тук. Дай ми шанс и ще ги хванем.