Йордан Йовков - Приключенията на Гороломов

— О, господин Гороломов, дека ходи, що чиниш? Ела, бре сине, ела да се видим — посрещна го Арнаутина. Но Гороломов едва се ръкува с него, обърна се и тръгна към бановци. Те бяха се разделили — като кога се роят пчели. Гороломов направи десетина крачки към тях и се спря. Десният му крак силно трепереше.

— Братя! Българи! — извика той, колкото глас имаше. — Тук пред вас стои един от ония, които…

— Долу-у-у, долу-у-у — чу се откъм другата страна и заглуши гласа му.

Гороломов направи още няколко крачки напред. Сега няколко камъка като зърната на градушка подскачаха около него.

— Господине, остави ги, ела тук! — вика Арнаутина.

Гороломов извика по-силно:

— Братя! Дайте ми вашето доверие, аз ще направя всичко, за да…

Отсреща се дигна цяла буря:

— Долу-у-у! Долу-у-у! — И падаха камъни. Гороломов вика:

— Слушайте, оставете ме да говоря. Ако е за езерото, аз ще ви обясня.

— Долу-у-у! Долу-у-у!

Както стоеше сам, отведнъж Гороломов се поолюля, падна най-напред на колене, после на цялата си страна. Един камък беше го улучил над челото. Едър, разтревожен, Арнаутина се спусна към него.

— Що фърляте бре, айдути! — извика той дрезгаво. — Убихте човека!

Той се наведе и подигна Гороломов:

— Ела, сине, ела, златен! Не бой се, ке ти мине. Ела, златен, ела!

Като го крепеше, той доведе Гороломов в Славювия двор. От някъде, през други дворове, с изплашено лице пристигна фелдшера с кожена чанта през рамо, с — червен кръст. Той превърза Гороломова и тъй като раната му се видя доста тежка, изпрати [го] на часа с таксито му в болницата в града.

Това произведение е последното творение на Йовков, над което той е работил до края на живота си. След неочакваната смърт на писателя през 1937 г. последните три глави на романа остават незавършени. В края на 1930 г. авторът е дал за печат на проф. М. Арнаудов първата глава на романа, която излиза в януарската книжка на сп. Българска мисъл. В списанието са отпечатани всичко десет глави от „Приключенията на Гороломов“. По-късно близките на писателя намират плана на романа, от който се вижда, че той е замислен в 14 глави.

----

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация

Йордан Йовков, „Събрани съчинения в шест тома“, Том шести; „Български писател“, С. 1978. Под общата редакцията на Симеон Султанов.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7864]

Последна редакция: 2008-05-23 23:23:29