Йордан Йовков: Приключенията на Гороломов

На Панаирската улица, близо до Шадраванския площад, където движението обикновено е голямо, но сега — около четири часа след пладне — почти нямаше никой, неочаквано изскочи отнякъде един висок мъж с черна брада, с доста дълги коси и широкопола шапка, с късо черно палто, но със сиви, широки и малко развлечени панталони. Той бързаше, носеше чанта, издута от много книжа и, както изглеждаше възбуден, поусмихнат и разсеяно загледан пред себе си, лесно можеше да се разбере, че тук някъде наблизо, в някой магазин или на някой ъгъл, той е имал разговор с някого, и то твърде разпален разговор, който още го занимава. На отсрещната страна на улицата беше се спрял известният на всички тукашни граждани частен селски учител и безвреден социалист, Методи Добрилов. Той гледаше непознатия с брадата, чакаше да се обърне и като че се питаше: „Той ли е, или не е?“ А непознатият все бързаше с широки крачки, с разперени ръце, усмихнат. Тогава Методи, след като се беше завъртял на мястото си и вече гледаше непознатия в гърба, пристъпи няколко крачки и извика:

— Станчо! Гороломов!

Непознатият се обърна изведнъж, погледна Методи безразлично, почти сърдито, но тозчас лицето му светна и като протегна и двете си ръце, извика:

— О, Методи, ти ли си? Здравей!

Той дойде при него, раздруса ръката му, след туй го прегърна през рамото, като радостно го гледаше отгоре надолу. Методи почти се губеше под него — дребничък, мургав, небръснат.

— Какво правиш, как си? — повтаряше Гороломов. — Виж каква среща!

— А ти що щеш тука? Нали си в Земеделската банка във Варна? Да не си преместен?

— Преместен ли? Уволниха ме!

— Хайде-де! Е, защо?

— Питаш защо… Методи, и ти питаш защо… „Защо ме гониш?“ — рекла светулката на бухала. А той „Защото светиш!“ Това е то. И моята работа същата. На тоя свят, братко, няма място за честните хора…

— Но как тъй… Все пак трябва да има някаква причина…

— Има. Причината е един крадец, един вагабонтин, един архивагабонтин! — Гороломов пламна и сърдито махаше с юмруци. — Ти го знаеш: Галов, лесничеят, Тоя приятел аз с очите ей го гледах как краде — живея близо до лесничейството. Тип! Окото му не мига. Чакай, рекох, аз ще те науча тебе! Вземам и — нали знаеш, че пописвам във „Фар“ — съобщавам, но най-напред тъй, накратко, само факти. Доде ревизор. Галов чист. Пак писах, друг ревизор доде. — Галов пак чист. Тъй ли, рекох. Сядам тогава и написвам едно отворено писмо във „Фар“ направо до министъра. Заглавие; „Тъй не бива!“ — и изреждам всичко.

— Но как, подписа ли го? С името си?

— Не, аз си имам псевдоним: Бодил, тъй се подписвам — Бодил.

— А, с псевдоним!

— Чакай, ще ти разправя. Написвам писмото. Г-н министре, казвам, тъй и тъй… Всеки ден, казвам, Галов впряга държавния файтон и отива с него на кръчмата на Карабатака… И знаеш ли, Методи? Барем да е далеч, а то на сто крачки от канцеларията му… Сяда там, казвам, г-н министре, яде, пие, целия ден, грамофона свири, а конете вън чакат. Чака добитъка, гладен, жеден, ще му се изкривят краката, ще умре. Държавен имот, И най-после казвам: отде Галов разполага с толкова пари? Каква заплата получава?

— Каква заплата ще получава един лесничей! — учуди се и Методи.

— Чакай, ще ти разправя… После казвам в писмото си: г-н министре, имайте пред вид — тоя човек е изпечен мошеник, стар вълк е, пък е и духовит, магарето. Яде-пие с ревизорите, прави им смешки и на края — чист. Затуй, казвам, г-н министре, пратете не един, а двама ревизори. Най-старите ревизори пратете, най-строгите.

— Додоха ли?

— Додоха. Двама ревизори додоха. Ден-два, три — нищо не се чува, ни Галов се вижда, ни ревизорите. Тихо. Казвам на Митката — Митю Карагаев, колега ми е, — Митка, казвам, я заобиколи към лесничейството! Иди ти, че ако ида аз, оня дявол ще се сети. Отива Митката и какво вижда: файтонът впрегнат, чака, ревизорите ще си ходят. А на двора — два фитока, го-о-леми като телета, с вързани крака. Минава Галов. Е, г-н Галов — казва Митката, — как е? Питай тях рекъл Галов и посочил фитоците. — Единът, рекъл, придружава за Русе, а другият придружава за София.

— Как тъй придружава… Какво значи придружава…

— Значи: единия ревизор заминава за Русе — придружава го единия фиток, другия — за София — придружава го другия фиток.

Методи наведе глава и зацъка с език. Гороломов продължи:

— Тогаз погнаха мене. Отивам при началника, г-н началник, казвам, усещам тъй… нещо се носи из въздуха. Нищо, кай, не се носи из въздуха, г-н Гороломов, бъдете спокоен. Но ако има нещо, казвам, моля да ме предупредите навреме. Добре, кай, ще ви предупредя. На другия ден дохожда разсилния и ми носи плик: уволнявате се в интереса на службата!…