Йордан Йовков - Приключенията на Гороломов

Бановският кмет Хитю не беше тъй образован човек. Но той беше честен, прав човек, бягаше подир обществени работи като подир своята, трудолюбив беше. Затова и лесно кипваше, когато му говореха неща не за в работа. Когато беше ядосан, той ставаме още по-червен.

— Какво, такова… езеро ли? Блато за риба, а?

— Не, за напояване. Аз вече говорих, дето трябва, сондирах, тъй да се каже, почвата. Щом вляза в Народното събрание — правя веднага предложение. Няма да се губи време, веднага ще се пристъпи към работа. Затова и те питам: колко ви струва селото?

Кметът стана, протегна се, отиде до вратата, посегна да отвори, но само похвана бравата, пусна я и се върна.

— Господине Гороломов, ще ви арестувам.

— Защо ще ме арестувате?

— Защото може да се намерят хора да се поведат по ума ви, и ще се раздели селото на партии и вече да нямаме мира. Че отде ще вземете най-напред вода? Вода няма — каза ядосан кмета — — — — –.

— Вода ли? Това е най-лесното — каза Гороломов. — От чешмата. Водата от чешмата се събира с водата, която иде от мусубейския извор и става цяла рекичка. Под височината сега има една воденица.

— Каква воденица е то? Тя не работи.

— Все е воденица. После ще разчитаме на водата от топенето на снеговете и от пороите. Това лято е минал такъв порой, че говедаря се удавил. Аз всичко съм проучил.

Кметът пое издълбоко дъх, разпусна яката си и каза нещо с отпаднал и предран глас.

— Господин Гороломов, не ме ядосвайте. Виждате, че съм пълен, кръвен човек. Може да ми стане нещо. Езеро. И защо в наше село?

— Местоположението го изисква. Ще дойде време, когато цяла България ще се покрие с такива езера. Едно езеро ще напоява, да речем, мерата на десетина села, [друго] на други и т.н. На мене стига наградата, ако тая система за напояване се нарече „система Гороломов“. Вие сте чували за фантастичните езера — очи на Рила, както ги наричат. Но те са само за красота. Моите езера ще дадат живот, богатство. Те ще са очите на България. С тях България ще прогледне.

— Ще ви арестувам! — извика кметът.

— Защо?

— Езеро. Глупости. Оставете ме на мира. Аз имам работа. Друга и важна работа имам. Езеро за напояване — — — — — — Ами питате ли хората искат ли? Какво ще стане със селото?

— Селото ще се премести. И обезщетение ще има.

— А ако не искат хората?

— Ще искат те.

— Казвам ви, не щат. Не искат, на, не искат. Тогава?

— Тогаз нека стоят на дъното — разсърди се Гороломов. — Да станат на раци. Да живеят като риби под водата.

— От тук, от тук — извика Иван и мина зад общината. Там чакаше каруцата му. Качиха се и Иван шибна конете.

След малко те бяха при Бановската чешма. Тя беше на височината, единствена вън от селото. Тук, при тая чешма, беше хрумнала на Гороломов мисълта за езерото. Докато Иван поеше конете, той пи вода, после огледа чешмата и прочете надписа й: „Сладка вода пий, грешна душа мий.“ На тасчето, привързано с верижка, беше написано: „Направено съм, който е жаден, да пие с мене, който ме открадне, бог да го убие!“

— Ето как доброто се възнаграждава, а злото се клейми — помисли си Гороломов.

Той се обърна и погледна надолу към Баново. Селото беше от двете страни на продълговатата долина. Тая долина се простираше и вън от селото — — — — — –. Цялата долина приличаше на огромно корито за пране. На юг полето терасовидно се снишаваше така, че, ако това корито би се изпълнило с вода и би почнало да прелива — тогава полето би се оросявало и без канал.

— Не! От тая идея няма да се отклоня — помисли Гороломов, качи се на колата и тръгнаха.

Това беше в четвъртък. В неделя, първия неделен ден на месец юний, бяха изборите. С едно такси, което Пищялов и Ряпов му докараха от града, още рано сутринта Гороломов тръгна да наглежда как вървят изборите в разните секции. Измежду нивите таксито му оставяше синкав дим подире си. Взеха да се чуват глухи удари, викове. Таксито спря, Гороломов слезе. Тъй като наблизо се случи една могила, той се упъти натам.

На пръв поглед полето беше пусто. И само ниви гъсти, високи, поразклатени от вятърът и доста пожълтели. Пред жетва беше. Гороломов чу да пее чучулига — — — — и веднага чу удар на тъпан. И ето: голямо множество — — — идеше отсреща. Там беше тъпанът. И друг тъпан се чуваше…– — — Черна върволица от хора по височината. По другия път се виждаха само каруци — — като на сватба. В дясно пък, на чертата на хоризонта, имаше дол. Той слабо се забелязваше в нивите. Натам едно след друго бяха селата: — — Сараджа. От всяко село излизаше по едно множество избиратели, които отиваха да гласуват. Като се вгледа човек добре, виждат се знамена. — — — — — Ясно и гръмко се отеква из полето ударът на тъпан — — — — — — –.