Йордан Йовков - Приключенията на Гороломов

— Взе те за евреин, а? — смееше се Гороломов. — Холан, бай Тодоре! Виждаш ли, понякога брадите ни могат да ни докарат беля.

— Какво си вързал пръста си, какво имаш? — каза даскал Тодор.

— Убодох се. Дребна работа. Методи, хайде да вървим!

— Довечера ще се видим ли?

— Разбира се. Нали казахме, ще вечеряме наедно.

Гороломов и Методи се запътиха към училището. Същинското им намерение беше да срещнат пак учителите, но за да се прикрият, колкото за очи, отидоха да потърсят учителя Баташки. Баташки живееше в училището, но в друго здание в училищния двор — една полусрутена постройка, останала от вехтото училище. И тъй като къщата си имаше отделен двор, Баташки беше развъдил кокошки, построил беше и модерни курници. Намериха го, забутан из двора, с окаляни ръце — работеше нещо. Беше около четиридесетгодишен човек, слаб, бледен, със сини очи и с жълти мустаци, щръкнали настрана като четки. Малко говореше, малко се усмихваше, но лицето му не се променяше, оставаше си все същото. Гороломов го познаваше още от Варна.

— Как си, Баташки, как си? — посрещна го весело той. — Какво правиш?

Баташки не му отговори, а го разглеждаше внимателно.

— Много си напълнял. Поправил си се.

— Много кокошки имаш, Баташки — продължаваше Гороломов. — Породисти ли са?

— Кокошки… Остави кокошките, слушай, какво ядеш, че напълняваш.

— Какво ще яде — каза Методи. — Яде каквото му се падне. Само че каквото хапне, туря го на гърба си, нали, Станчо?

— Браво, Методи, хубаво го каза — засмя се Гороломов.

— Аз пък не мога да напълнея — каза замислено Баташки.

— Слушай бе, Баташки — рече Гороломов, — какво стана с държавния изпит, нали за него беше дохождал във Варна. Какво стана, издържа ли го?

— Скъсаха ме.

— Защо? Каква тема ви дадоха?

— Концентрично обучение в отделенията.

— Е, че какво — каза Гороломов, който някога също беше учител и разбираше от тия работи. — Не е мъчна тема, много хубава тема. Концентрично обучение значи да се разширява материята по някой предмет от едно отделение в друго, като концентрични кръгове. Нали тъй?

— Тъй е — каза Баташки. — И аз писах, че има концентрични кръгове, но не знам какво ми доде на ума, взех, та писах, че има и ексцентрични…

Гороломов и Методи захванаха да се смеят с глас.

— Помислих — продължи все тъй нисичко Баташки, че ако има концентрични кръгове, трябва да има и ексцентрични.

И като гледаше как Гороломов се смееше и как от смях се черви лицето и шията му, Баташки завистливо и все тъй нисичко каза:

— Много си напълнял ти. Аз не мога да напълнея.

Влязоха в стаята на Баташки — разхвърляна, неприметена. През отворения прозорец влизаше слънце и там, дето подът беше огрян, лежеше голям червен котарак.

— А, Микадо! — каза Добрилов и помилва котарака. — Как си, Микадо? Ти знаеш ли — каза Методи на Гороломова, — че Микадо знае да прави фокуси.

— Тъй ли? — заинтересува се Гороломов. — Баташки, я покажи!

— Остави. Нали го виждаш какъв се е отпуснал, спи му се — каза Баташки, но при все това извика: — Микадо! Микадо!

Котаракът се изправи, седна на задните си нозе, погледна Баташки и замижа. Баташки взе бастуна от Добрилов, препречи го хоризонтално пред котарака и извика:

— Хайде хоп! Хоп! Микадо, хоп!

Микадо гледаше лениво с полузатворени очи и не мърдаше. Изведнъж той се метна и прескочи бастуна.

— Още веднъж! Хоп! Хоп! Хоп!

С дигната опашка и извит гръб, Микадо се търкаше о Баташки и като че не искаше да изпълни заповедта, но пак, все тъй неочаквано, прескочи бастуна в обратна посока.

— Браво бе, Баташки — похвали го Гороломов. — Ти си бил цял звероукротител.

Отидоха в градината и седнаха в беседката.

— Баташки, знаеш ли какво — каза Гороломов. — Довечера искаме да дадем една вечеря в училището. Ще поканим госпожиците. Какво ще кажеш?

— Не знам. Селяните май…

— Какво селяните. Няма да бъдем сами. Ще поканим и даскал Тодора.

— Ако доде даскал Тодор, може. Той е училищен настоятел.

Веднага пратиха Хаджият да каже на учителките, че ги канят на вечеря и че ги молят, ако обичат, да додат до училището. След малко Хаджият се върна и донесе малка записка. Гороломов я разтвори и прочете: „Благодарим за поканата. Сега не можем да додем, защото сме заняти, но на вечерята ще додем. Г-н Гороломов да вземе китарата.“ Гороломов посочи двата нечетливи подписа отдолу, които значеха: Ганка Попова, Фроса Николова.

— Работата наред — каза той. — Сега да отидем да се поразходим малко. Баташки, ела и ти с нас, я виж какво хубаво време!