• Пожаловаться

Петър Незнакомов: Случаят Пенлеве

Здесь есть возможность читать онлайн «Петър Незнакомов: Случаят Пенлеве» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Случаят Пенлеве: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Случаят Пенлеве»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Петър Незнакомов: другие книги автора


Кто написал Случаят Пенлеве? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Случаят Пенлеве — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Случаят Пенлеве», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

„Бъди така добър, казва, донеси лопата, докато не съм те застрелял! Бегом марш!“

Виждам аз, че няма накъде, и изтичах за лопатата. Бягам, а сякаш вътре в ботушите ми огън гори.

Тръгнахме към сеновала. Намерихме гроба край храстите.

„Разкопай го, вика, ако обичаш!“

Почнах да копая, ама все встрани избивам и едвам-едвам дето се казва, чопля земята. Той стои над мене и ме наблюдава внимателно.

„Не се потривай, вика, твойта мама вавилонска!… Давам ти три минути срок!“

Запрехвърлях по-бързо, пръстта, а Пенлевето все не се показва. А той наднича в дупката и казва с крива усмивка:

„Копай, вика, копай! Цял живот тука ще копаеш, ама ще ми намериш петела.“

Копнах още веднъж-дваж, па се престраших — да става викам, каквото ще!

„Съвсем го няма, викам, нашия Пенлеве, господин майор.“

„Аааа, вика, тъй ли! Интересно! Да не би да е възкръснал?“

„Съвсем не мога да знам, господин майор. Няма го.“

„Или може, казва, да е слязъл ангел господен от небето и да го е отнесъл в райските селения, а? Само че, казва, доколкото си спомням светото писание, възкръсват само душите, а пък тялото остава в гроба. Ти какво ще кажеш по този въпрос?“

„Съвсем не мога да кажа нищо, господин майор. Слабо сме образовани ние…“

И тук вече той избухна. Хвана ме за яката, раздруса ме и закрещя:

„Слушай, безподобник, казвай, кой изяде Пенлеве? Кокал казва, няма да оставя от тебе. На кайма ще те смеля. Кой?“

„Съвсем не мога да знам, господин майор. Да не е някоя лисица?“

„Ще ти дам аз една лисица… Кой?“

И пляс един бич през лицето.

„Никой не го е ял, господин майор.“

„Кой?“

Пляс — втори бич. Сега вече ме заболя страшно и нещо ми засладня в устата — види се, кръв протече.

„Кой?“

Почна да удря вече, дето му попадне. Кръвта, изглежда, още повече го настърви. Ама и мен ме хвана инатът я. Ще умра, викам си, тука, детенцето си може да не видя вече, ама няма да ти кажа. А пък тоя бой ще го запомним. Все ще дойде някой ден да си попрегледаме сметките.

Би ме той, не помня вече колко, и по едно време спря — умори се.

„Бягай, вика, сега да събереш ония болшевики от щаба? Нека видят и те на какво си дередже и да си направят хубаво сметката. А след туй да се строят всички пред бараката ми във формата на буквата «П» и да ме чакат. Тоя петел, казва, аз през задниците ви ще го изкарам.“

Събрах аз щабните, по пътя им разправих каква е работата.

„Един бой, викам, ще се изтърпи, ама ако се намери някоя Юда и си отвори устата, после да му мисли!“

Строихме се в буква „П“ пред бараката и зачакахме. Гледам аз момчетата и ме хвана спокойствие. Всеки стиснал устни, на всеки в очите свети омраза — кожата му да съдереш, пак няма да каже „гък“. По едно време излезе и майорът с бича в ръката.

„Добре дошли, казва, гащници! Сега ще си поговорим с вас по душа. Кръ-гом!“

Обърнахме се кръгом.

„Застани, вика, на пет крачки човек от човек!“

Застанахме на пет крачки човек от човек.

„Който сега, казва, мръдне даже веждата си, веднага ще замине на оня овят. Разбрано ли е?“

Пълна тишина, сякаш сме се наговорили.

„Разбрано ли е, питам?“

Пак пълна тишина.

„Аха, казва, тука и на противодържавни идеи мирише… Тъй, тъй, тъй… Сега с помощта на изпитания метод ще разберем всичко. Аз, казва, отдавна подозирах, че някой мъти водата тука… Да почнем, а?“

И се спря зад първия от нас. Митко се казваше, телефонист беше, събудено едно такова войниче, все книги четеше… То сега голям човек стана в София. В армията служи, миналата година подполковник го произведоха… Някой път се срещнем на улицата и все се смее. „Помниш ли, вика, Иване, Пенлевето?“ „Как, викам, да не помня!“ Та… спря се, значи, майорът зад него.

„Момче, казва, ако все още си родолюбец на отечеството, кажи, казва, с добро, кой изяде Пенлеве?“

„Съвсем не зная, господин майор.“

Пляс с бича по главата. Бре, онова момче, Митко де… цялото почервеня. Види се, дотогава не беше бито.

„И сега ли не знаеш, противодържавник такъв?“

„И сега не зная, господин майор.“

И още веднъж по главата с бича.

„А книги да четеш знаеш, така ли? Да не мислиш, че не ми докладва фелдфебелът. И аз, казва, твойта работа по-дълбоко ще я разгледам. Ще изчистя отдъно всякакви зарази…“

След туй мина на следващия, нашари и него. И така поред с всичките. Бие той, а ние мълчим. И интересна работа — когато майорът ме би на тет а тет при сеновала, болеше ме, мъчно ми беше, едвам се сдържах да не охна за срамотите, а сега в колективно състояние, при същата порция бой, нищо не усетих, дори душата ми се поотвори… Има нещо тука от философския смисъл, а? Така ще да е тая работа…

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Случаят Пенлеве»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Случаят Пенлеве» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Петр Незнакомов: Маргаритка и я
Маргаритка и я
Петр Незнакомов
Петр Незнакомов: Рассказы
Рассказы
Петр Незнакомов
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Петр Незнакомов
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Петър Копанов
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Петър Бобев
Отзывы о книге «Случаят Пенлеве»

Обсуждение, отзывы о книге «Случаят Пенлеве» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.