Дейвид Морел - Огнена Сиена

— Но щом работата е била толкова открита, родителите им сигурно са забелязали. Не са ли им забранявали?

— Не са успели да им забранят.

Малоун го гледаше недоумяващо.

— Родителите загинали в пожар, разразил се в лятната им вила в Швейцария… — Джеб направи многозначителна пауза, после продължи: — …в същата година, в която Беласар и сестра му започнали любовната си връзка.

— Ааах, мамка му! — промърмори Чейс, прозрял намека.

— И следващите три години Беласар и Кристина ги превърнали в един безкраен празник. Рим, Лондон, Рио. А през това време бизнесът бил управляван от попечители. Когато обаче Беласар навършил осемнадесет, двамата със сестра му поели нещата в свои ръце. Вкусовете им били толкова скъпи, че се наложило да управляват още по-безскрупулно, отколкото попечителите. Тринадесет години по-късно обаче празниците свършили.

— Какво искаш да кажеш?

— Когато Кристина навършила тридесет години, паднала от балкона на един хотел в Рим и се убила. И май Беласар не й е бил достатъчен. Имала е връзки кажи-речи с всеки изпречил се пред погледа й мъж. Една нощ в Рим Беласар нахлул в стаята й, заварил я с жена и не могъл да се сдържи. Скарали се жестоко. И всичко свършило с падането от балкона.

— Убил е собствената си сестра? — В гърлото на Чейс се надигна горчилка. — Но според това тук, срещу него не са били повдигнати никакви обвинения.

— Единствен свидетел била жената, с която я заварил Беласар. И той я подкупил. Версията била, че Кристина употребявала наркотици, което било вярно, и че без да иска, се наклонила през перилата на балкона и паднала долу. Три месеца по-късно свидетелката била сгазена от кола, чийто шофьор избягал. И този път свидетели нямало.

— И оттогава той непрекъснато търси жена, която да замести сестра му.

Знаеше, че трябва да поспи малко и да не позволява на умората да замъгли мисълта й. Нещо повече дори — планът й зависеше от това Дерек да разбере, че е спала.

Отначало, килнала глава встрани и затворила очи, Сиена се преструваше на заспала. През главата й минаваха най-отчаяни планове, прекъсвани от време на време от пристъпи на завладяващ съзнанието й страх, които тя с усилие потискаше. Единствената емоция, която трябваше да управлява действията й, трябваше да бъде само гневът. За да се избави от мрачните мисли, тя се концентрира в равномерното бучене на двигателите и малко по малко тъмнината зад очите й започна да се сгъстява, унасяйки я.

Нечия ръка грубо я разтърси.

— А?…

— Събуди се — разтърси я повторно Потър.

Замаяна, тя премигна, мъчейки се да адаптира зрението си към острата луминесцентна светлина в салона. Зад илюминаторите вече цареше мрак.

— Отивай в тоалетната.

— Какво?

— Всеки момент ще кацнем — каза Потър. — Отивай в тоалетната и стой там, докато не ти кажа да излезеш.

Самолетът наистина се снишаваше — Сиена забеляза светлинките долу и дори успя да разпознае ярката огърлица на известния булевард „Promenade des Anglais“ покрай пристанището на Ница.

— По дяволите, прави каквото ти казвам!

Потър с ядно движение разкопча колана й и я вдигна толкова грубо, че зъбите й изтракаха. После я повлече по пътеката и я натика в тоалетната, тряскайки вратата зад гърба й. Сиена си спомни за времето, когато Дерек просто би убил Потър за такова държане към нея, но сега дори не си направи труда да погледне насам.

Чула двигателите да променят оборотите си, Сиена се хвана за стените на тясната кабинка и след малко усети лекото друсване — самолетът бе кацнал. Каквото и да бе намислил Дерек, щеше да го направи съвсем скоро. Горещо се помоли да не продължава да демонстрира презрението си, като не се доближава до нея, защото планът й зависеше от това дали ще й се удаде възможност да разговаря с него.

Ярката изкуствена светлина на тоалетната й придаваше ужасен вид — всъщност тя точно така и се чувстваше. Синината, която й бе направил Рамирес, бе отвратителна. „Ако някога наистина е трябвало да изглеждаш добре — каза си тя, — то това е сега.“ Едно от шкафчетата съдържаше основни неща от козметиката. Чула долитащите откъм салона гласове — вероятно емиграционните власти проверяваха самолета, — тя бързо се зае да си придаде представителен вид. С треперещи ръце наплиска лицето си, измивайки петънцата от съсирена кръв по него. Положи всички усилия да си направи приемлива прическа, напудри синината на челюстта и се начерви, стискайки зъби от парещата болка в долната устна.