Дейвид Морел - Огнена Сиена

Джеб допи бирата си, но Чейс не му предложи втора.

— Кога трябва да се върнеш във Вашингтон?

— Когато си искам — каза Джеб. — Какво ще кажеш за една вечеря?

— Всъщност не излизаме много.

— А само двамата?

— Не искам да оставям Сиена сама.

— Ясно — каза Джеб. — Да намина ли и утре?

Малоун не отговори.

— Добре. Това е името на хотела, в който съм отседнал. — Джеб му подаде картичката, взета от рецепцията. — Ако решиш…

— Добре. — Чейс взе картичката и я пъхна в джобчето на ризата си.

— Ами… — Джеб стисна ръката му. — Кажи на Сиена „довиждане“ от мое име. Да не забравиш да й предадеш много здраве. — Чувствайки се неловко, той се обърна към триножника. — Това е шедьовър. Никога не си правил по-добра работа.

— Да.

— И ония другите… — Джеб кимна към прозореца. — И те са шедьоври.

— Никога не съм имал такова вдъхновение.

— Добре… Грижи се за себе си — каза Джеб. — И за нея също.

— Повярвай, за мен това е най-естественото нещо на света.

Малоун остана, докато приятелят му отвори вратата, после се извърна и влезе в къщата.

Излязъл в другия двор, Джеб видя белобрадия градинар, който изправи гръб от лехата и го попита:

— Е, прекарахте ли приятно с приятеля си?

— Малко сложничко е.

— Жена му — продължи възрастният мъж. — Толкова й е предан. Изобщо не излизат никъде. Достатъчно им е да бъдат заедно. Шест месеца вече живеят тук, а вие сте първият им гост.

— Те се радват един другиму. Какво повече им трябва?

— А видяхте ли картините?

Джеб кимна.

— На всички тях е нарисувана жена му — каза градинарят. — Той не рисува нищо друго.

— Толкова добри работи са, че на него не му е нужно да рисува нищо друго.

— Но аз не мога да разбера… — Градинарят се поколеба, търсейки подходящите думи. — Видяхте ли я?

— Бегло. Щом се появих в градината, тя влезе в къщата.

— Тя винаги прави така. Не иска да я виждат. Какво толкова е станало?

— Болест.

— А на картините е толкова красива…

— Тя е красива.

Възрастният мъж го изгледа озадачено.

— Той рисува онова, което вижда.

Джеб закрачи между цветята и за миг се поспря пред сивата дървена врата.

„Чейс я обича толкова много — помисли си той, — че за него тя винаги ще си остане най-красивата жена на света.“

© 2000 Дейвид Морел

© 2000 Огнян Алтънчев, превод от английски

David Morrell

Burnt Sienna, 2000

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2009

Издание:

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов, 2000

ISBN 954-459-722-0

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10289]

Последна редакция: 2009-01-30 23:51:41

Агаве — високо многогодишно растение, чиито мечовидни листа образуват в основата гъста розетка, а жълтите му цветове се издигат на около метър и половина над нея. — Б.пр.

Чейс се пише Chase. Освен това означава преследвам, гоня. — Б.пр.

Томас Хобс (1588–1679 г.) — английски философ материалист. — Б.пр.

„I concentrate on you“ — в свободен превод: „Виждам само теб“. — Б.пр.

„The Days of Wine and Roses“ — „Дни на вино и рози“. — Б.пр.

Марбург — Смъртоносен филовирус от типа на Ебола, открит през 1967 г. Причинява хеморагична треска, близо 90% от заболелите умират. — Б.пр.

Бурито — пържено говеждо с люти подправки, сервирано върху тортила. — Б.пр.

Луис и Кларк — ръководители на експедиция за проучване на Дивия запад (1804–1806 г.). — Б.пр.

Капитан Кърк — популярен герой от филма „Стартрек“. — Б.пр.

Авторът прави паралел с историята за Данте, който е бил обсебен по същия начин от Беатриче. — Б.пр.

Una otra cerveza. — Още една бира (исп.). — Б.пр.

Donde esta? Que pasa? — Къде е? Какво става? (исп.) — Б.пр.

Loco! — Безумец! (исп.). — Б.пр.

De nada. — Няма за какво (исп.). — Б.пр.

Grazie. — Благодаря (итал.). — Б.пр.