Дейвид Морел - Огнена Сиена

Бензин? Толкова реалистично ли е направено селото?

Хеликоптерът кръстосваше над дървените къщички, продължавайки да търси. Издебнал момента, в който Беласар бе с гръб към него, Чейс напусна прикритието си и хукна с всички сили към друг джип. Без да изпуска хеликоптера от поглед, той дръпна автомата от един от пластмасовите войници и отново се хвърли към укритието си.

Тежко дишайки, огледа трофея си. М–16. С пълен пълнител. Означаваше ли това, че гранатите, висящи по коланите на войниците, също са истински? Защо, по дяволите…

За да може звуковите и визуалните ефекти да са максимално близки до реална ситуация, отговори си сам той. Когато Беласар и клиентите му стрелят по това село-мишена, всичко трябва да е колкото е възможно по-реалистично. Ако удариш камион, резервоарът му почти сигурно ще избухне. А пламъците пък би трябвало да възпламенят гранатите и боеприпасите на войниците в него.

Хеликоптерът се изви и пое към Малоун. „Ще прелети точно над мен — каза си той и сърцето му се сви. — Ще ме види!“

Тичайки към някаква тясна алея, чу Беласар да вдига оборотите. Видя ме! Поемайки по алеята колкото му държат краката, носейки се покрай къщичките, той изпсува, като видя, че няма изход. Вместо да излезе на друга уличка, алеята свършваше в къща.

Ако вратата й е фалшива, ако е заключена…

Нямаше избор. Знаеше какво ще направи Беласар в следващия момент. Хвърляйки се с последен скок към дървената врата, той влетя с трясък заедно с нея вътре, претърколи се и без да губи инерция, стъпи отново на крака, продължавайки навътре. В отсрещната стена имаше отворен прозорец — той плонжира през него и изведнъж нещо като че ли го повдигна нагоре, удължавайки полета му още повече. Беласар бе ударил предната част на къщата с ракета. Експлозията пръсна стените й и във въздуха полетяха строшени дъски и гвоздеи. Чейс се тръшна на земята с все сила и от болката в ребрата едва не припадна. Около него заваля град от парчетата на вдигнатата във въздуха къща. Всичко наоколо се забули в гъст дим и прах.

Дим. Въпреки болката, идеята, която преди малко бе започнала да се оформя в главата му, отново се върна.

Дим. От разрушенията, които Беласар сееше, се вдигаше толкова дим, че целият полигон бе забулен от него. Беласар нямаше да го види къде се е скрил.

„Грешка. Роторите на приближаващия се хеликоптер разпръсват дима и Беласар може да ме зърне — помисли Малоун. — Все пак би могло да помогне. Просто трябва да помогне!“

Изкривил лице от болката в ребрата, той хукна приведен през дворчето. От другата страна нямаше ограда. Чейс се озова на улица и видя, че по нея се движи друг джип. Свали бързо якето си и го върза като торба. После хукна напред, скочи в джипа, сграбчи няколко гранати от коланите на пластмасовите войници, пусна ги в якето, чу, че хеликоптерът се приближава, успя да откъсне още две и скочи от джипа, прикривайки се в един вход, докато Беласар с трясък мина над него.

С тежко повдигащи се гърди, Чейс дръпна шплента на една граната, хвърли я подир отдалечаващия се джип и хукна в противоположна посока по улицата. Иззад ъгъла се подаде камион, завивайки на пресекулки по полосата. Хвърли граната и в него и хукна още по-бързо. Експлозията от първата граната изкорми джипа, възпламени резервоара и взриви боеприпасите. Патроните запукаха като пуканки, но миг след това ги заглуши грохотът от втората експлозия и камионът избухна в пламъци.

Без да спира да тича, той хвърли третата граната в един пикап, четвъртата — в някакъв микробус, петата — в цивилно комби. Последвалите една след друга експлозии бяха съпроводени от черни стълбове гъст дим и въздухът натежа от миризма на бензин и изгоряла гума.

Беласар започна да стреля в пушека, но Малоун вече бе на друго място, хвърляйки гранати в още един джип и в друг пикап. От последвалите взривове хаосът стана още по-голям и черният дим се сгъсти още повече. Непоносимата миризма го задави и той се разкашля с насълзени очи. Пламъците се прехвърляха и по дървените къщи. Пластмасовите манекени горяха като факли, но продължаваха невъзмутимо да се движат през пламъците, подчинявайки се на движещия ги механизъм.

Пушекът вече покриваше с черния си саван целия полигон. Под неговото прикритие, кашляйки и плюейки, Малоун хукна към дървените боксове. Картечницата, 50-калибровата, не спираше да си повтаря той. Преди малко Беласар му отряза пътя към нея. Ако Чейс бе продължил да напъва нататък, Беласар щеше да реши, че заплахата е достатъчно сериозна, за да си играе повече с него, и веднага щеше да прекрати забавленията.