Дейвид Морел - Огнена Сиена

— Знам какво иска да каже.

— Да, но това, което ти не искаш да кажеш — продължи Джеб нападателно, — е, че ще хукнеш подир Беласар. Ние ще се погрижим за това. Ти изобщо не си във форма.

— Как?

— Не те…

— Как имате намерение да се погрижите за Беласар? Кажи ми как ще върнете Сиена обратно тук?

Джеб отклони смутено поглед встрани.

Докторът погледна единия, после другия.

— Моля да ме извините, господа, но не мисля, че това ме касае.

Вратата се затвори зад гърба му.

— Знаеш ли накъде е тръгнал Беласар?

— На юг през мексиканското въздушно пространство.

— А после?

— Докато алармираме мексиканските власти, той вече бе вън от обхвата на радара им.

Болкоуспокояващите, с които го бе натъпкал лекарят, не пречеха главата да го цепи от болка.

— Вероятно е прелетял над Баха Калифорния и е поел над Тихия океан.

— Така мислим и ние.

— Може да е поел накъдето си иска.

— Обърнахме се към Канада и централноамериканските държави да ни се обадят, ако засекат неидентифициран цивилен самолет.

Малоун разтърка чело.

— Не можем да приемем, че ще се върне в имението си във Франция. Най-многото, за което можем да се надяваме, е, че каквото и да е намислил да стори със Сиена, Беласар няма да го направи в самолета, а ще изчака, докато слязат някъде. Това поне ни дава още малко време.

— За да направим какво? Човек с такава власт… Съжалявам, Чейс.

— Няма да се откажа! Кажи ми всичко, което си научил за Беласар, откакто избягахме. Може да има нещо, което да ни помогне.

— Оня оръжеен търговец, дето Беласар смяташе да му продаде оръжието…

— Тарик Ахмед.

Джеб кимна.

— Дочул отнякъде, че жената на Беласар избягала с друг мъж. Но не знае, че и Управлението има пръст в тази работа. Беласар се мъчи да не му даде възможност да го разбере, но самият факт, че Сиена е избягала, застрашава преговорите между тях. Ахмед е от онзи тип мъже, които смятат, че щом не можеш да се оправяш със собствената си жена, значи не можеш да се оправяш вече и с бизнеса си. Беласар вероятно ще я остави жива, за да я покаже на Ахмед и по този начин да му даде да разбере, че отново е господар на положението.

— Може би.

— Нещо в погледа ти не ми харесва. Казвай какво има.

— Беласар може да поиска да покаже какъв мъж е, като покани Ахмед да гледа как я убива.

Още един излитащ самолет разтърси прозорците.

— Това е именно едно от онези откачени неща, които са в стила му — каза Джеб. — Да я убие пред очите на Ахмед. Това ще разреши доста от проблемите му. Не само ще поднови преговорите с нова сила, но и ще подплаши всеки, който се изкуши да го подцени.

— Ако твоите хора наблюдават плътно Ахмед…

— …той може да ни заведе при Беласар — довърши вместо него Джеб.

— И Сиена.

Джеб измъкна клетъчния си телефон.

Мощните двигатели на гълфстрийма мъркаха равномерно и успокояващо, но Сиена не им обръщаше внимание и потънала в мислите си, едва поглеждаше към пенливите вълни на океана под тях. Мина й през ума, че трябва да ги гледа. Щеше да й е за последно. Но това не я интересуваше. Вперила поглед в гърба на седалката отпред, не можеше да забрави онова, което Дерек бе сторил на Чейс. Пред очите й бе проснатото му на пода тяло и пламъците, пълзящи към него. Той бе мъртъв. Повече нищо нямаше значение.

Някой застана до нея на пътеката. Когато се извърна да погледне кой е, очите й се спряха на по-намусеното от всякога лице на Потър.

— Тоя номер с чувалите в самолета — каза той. — Страхотен беше. С удоволствие ще гледам какво ще стане с теб.

Тя извърна поглед и отново го впери мрачно в гърба на предната седалка. Само след миг присъствието на Потър избледня, за да бъде заместено от друго, далеч по-застрашително. Нямаше нужда да поглежда кой сяда до нея.

— Какво им каза? — попита я Дерек.

— Всичко.

— Което значи нищо, тъй като не знаеш нищо важно. Не си присъствала на нито една среща. И никога не съм дрънкал в леглото. Нямаш никаква представа за работата ми.

— Значи няма от какво да се страхуваш.

— Толкова дълго живя с мен и пак не можа да научиш най-основното нещо за мен. — Дерек я хвана за брадичката и извъртя лицето й към себе си. — Аз не се страхувам от нищо.

— Не съм живяла с теб, Дерек.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти на никого не даваш да живее с теб. Аз просто живеех в една сграда с теб. Нищо повече.

— Защо ме предаде?

— А ти какво очакваше? Да чакам да ме убиеш ли? Значи ти можеш да планираш убийството ми, а когато аз хуквам да бягам, смяташ това за непростимо, така ли? Арогантен… Но дори и да нямаше намерение да ме убиваш, пак щях да те оставя. За първи път в живота си срещнах мъж, който да държи на мен повече, отколкото на себе си.