Дейвид Морел - Огнена Сиена

В огромната стая на две нива и по четирите стени имаше лавици от пода до тавана, с изключение на вратите и прозорците. Всички бяха натъпкани с книги. Специални стълби на колелца осигуряваха достъп до най-високите места. На по-горното ниво бе същото. Меката светлина от глобусите от опушено стъкло хвърляше отблясъци по кожените кресла и идеално полираните плотове на масите за четене.

Застанал до най-голямата маса в средата на библиотеката, Беласар, чувстващ се удобно в смокинг, който подчертаваше тъмната му коса и италианските черти на лицето, тъкмо вдигаше чаша с някаква червена течност към устните си. Зад него се виждаше почтително приведената фигура на прислужник.

— Починахте ли си? — попита го Беласар.

— И то добре. — Малоун вдигна дебелата книга. — Връщам ви това. Страх ме е нещо да не й се случи в стаята ми.

— Само защото е първо издание ли?

— Това е ужасно скъпо четиво за преди сън.

— Всички книги наоколо са редки първи издания. Не бих чел нищо в каквато и да е друга форма. Каква е ползата от колекционирането на разни неща, ако не ги използваш?

— Каква е изобщо ползата от колекционирането?

— Гордостта от притежанието.

Малоун остави книгата на една от масите.

— Вероятно джобният формат подхожда повече на стила ми.

— Успяхте ли да прочетете нещо от нея?

— Това е класическа дискусия за причините за пренаселението и за начините как да се контролира. И преди съм чувал за Малтус. Просто никога не съм чел негови писания.

Беласар отново отпи от червената напитка.

— Какво ще пиете? Казаха ми, че обичате текила.

— Нищо не ви се изплъзва.

— Възпитан съм да смятам неинформираността за грях. Позволете ми да ви препоръчам една марка от частно имение от областта Халиско в Мексико. Сокът от агаве 1 1 Агаве — високо многогодишно растение, чиито мечовидни листа образуват в основата гъста розетка, а жълтите му цветове се издигат на около метър и половина над нея. — Б.пр. е тройно дестилиран и е отлежал двадесет години. Семейството прави ограничени количества, които продава на строго подбрана клиентела. От тази реколта например са произвели само двеста бутилки. Купих ги всичките.

— Интересно ще е да се опита какво губи останалият свят.

Все така оставайки незабележим, сервитьорът наля питието.

— И ми направете още едно от това — каза Беласар.

Сервитьорът кимна.

— Интересно каква водка предпочита познавач като вас към своето „Блъди Мери“? — попита Малоун.

— Водка ли? Боже господи, не! Това не е „Блъди Мери“, а сок от пресни зеленчуци. Аз не вкусвам алкохол. Той уврежда мозъчните и чернодробните клетки.

— И не ви притеснява, че останалите го пием?

— Както би казал Малтус, алкохолът е начин за намаляване на населението.

Не бе ясно дали Беласар не се шегува, но Малоун нямаше време да го попита, защото вратата се отвори и в библиотеката влезе най-красивата жена, която бе виждал в живота си.

Малоун си напомни, че трябва да диша.

Изведнъж му стана ясно защо Беласар бе настоял за аперитива и вечерята да се облекат в официално облекло. Колекционерът е имал нужда от декор и сцена, за да представи поредното си притежание.

Вечерната рокля на жената бе черна, но отразяваше меката светлина от лампите така, че въздухът около нея сякаш трептеше. Дрехата бе без презрамки, които биха нарушили елегантната извивка на бронзовите й рамена. Деколтето бе дълбоко и откриваше гладката стръмнина в горната част на гърдите й. Талията й не оставяше съмнения за твърдината на коремните й мускули. Чувствената линия плавно преминаваше към бедрата и стигаше чак до глезените, подчертавайки дължината и стройността на краката й.

Но най-голям ефект се постигаше, когато човек съсредоточи внимание върху лицето й. На корицата на списанието не можеше да се види цветът на печена сиена на кожата й. Чертите на лицето й имаха съвършени пропорции. Извивката на брадичката бе точно между извивките на веждите й, които пък бяха в точен синхрон с дъгата, образувана от пищната й тъмна коса. Но красотата й се дължеше не само на симетрията. Всичко се съсредоточаваше в очите й — и в запленяващия дух, надничащ през тях.

Запленяващ дори и в притеснението й.

— Другите закъсняват ли?

Гласът й събуди у Малоун представа за натежали от слънцето гроздове и за горещи летни следобеди.

— Други няма да има — каза Беласар.

— Но когато ми каза, че облеклото е официално, си помислих…