Дейвид Морел - Огнена Сиена

Самолетът му кацна. Беласар му бе обещал, че преминаването през митницата и емиграционните власти ще бъде бързо и наистина точно така стана. Но когато Ахмед излезе оттам, не видя нито Беласар, нито Потър. Ако с това искаше да покаже как ще протече срещата…

— Господин Ахмед?

От тълпата излезе едър мъжага с късо подстригана руса коса. Бе облечен в костюм и лицето му излъчваше смутено извинение, когато протегна ръка:

— Казвам се Реймънд Бейкър. Съжалявам за неуместното забавяне. Господин Беласар ме изпрати да ви посрещна.

— А защо не дойде лично?

— За лош късмет, той е зает. Моли да го извините. Толкова много иска посещението ви тук да е успешно, че реши лично да се погрижи за някои довършителни работи.

— Не съм ви виждал по-рано. Защо не изпрати Алекс Потър да ме посрещне?

— Аз съм нов тук. Господин Потър трябваше да се погрижи за някои мерки, свързани със сигурността. Ще се видите с него в хеликоптера. Ако нямате нищо против вие и вашите придружители. — Мъжът кимна към двамата телохранители, застанали зад Ахмед. — Полетът ни до имението на господин Беласар ще е кратък.

Ахмед се поколеба, раздразнен, че Беласар е изпратил някакъв си слуга да го посрещне, но успокоен от сервилното му държане, каза:

— Добре. Колкото по-скоро свърши тази среща, толкова по-скоро ще се прибера в Истанбул.

— В такъв случай щастлив съм да ви уверя, че господин Беласар е уредил да нямате никакви спънки при обратния полет. А сега, ако ме последвате…

Наближавайки хеликоптера, Ахмед сви вежди раздразнено, като видя Потър, седнал вдървено до отворената врата. Никога не бе харесвал вечно намръщения и неодобрителен поглед на тоя тип. Потър дори не си направи труда да му подаде ръка пръв. Типично. „Да пукна, ако пък аз му подам ръка“, помисли си Ахмед.

Тъкмо понечи да се качи, видя двамата механици с работни комбинезони, които извадиха пистолети и ги допряха до тиловете на двамата му телохранители. Едва не припадна. До тях спря ван. Пет секунди по-късно телохранителите му бяха вътре, механиците ги бяха последвали и ванът се отдалечаваше. Всичко стана толкова бързо, че се запита дали не сънува.

— Не можех да те предупредя — обади се Потър и кимна към другите двама механици на задните седалки, насочили пистолетите си към тях.

— Скачай вътре — каза мъжът, който бе посрещнал Ахмед на летището.

Дясната му ръка бе под полите на сакото, готова да измъкне пистолета при най-малка провокация.

— Кои сте вие? Какво ис…

— Млъквай и се качвай!

Почти наблъскан вътре, Ахмед бе претърсен, грубо му закопчаха колана, след което го приковаха с белезници заедно с Потър за една от страничните дръжки. Но колкото и неприятно да беше всичко това, нищо не го бе подготвило за онова, което изпита, щом пилотът се извърна към него, разкривайки подуто от отоци и синини лице, излязло сякаш от нечий кошмар.

— Добре дошли на борда на авиолинии „Разплата“.

— Телохранителите на Потър и Ахмед са заключени с белезници и сега сладко спят морфинов сън във вана — каза Джеб на Малоун, закопчавайки предпазния си колан. — Нашият човек ще ги закара на едно отдалечено място и ще чака да му се обадим.

— И ако след двадесет и четири часа не му се обадим?

— Ще разбере, че всичко е отишло по дяволите, и ще ги пусне да си вървят.

— Да, но нищо няма да отиде по дяволите. — Гласът на Малоун хриптеше от вълнение. — С изключение на Беласар.

Той се свърза с контролната кула, получавайки разрешение за излитане. После щракна един-два ключа. Роторите бавно се завъртяха.

— Когато Беласар ме возеше към имението си, а и по-късно, когато откраднах хеликоптера да избягаме, се чудех какво е това допълнително табло и не можех да разбера за какво служи.

Роторите вече се въртяха по-бързо.

— Мъчех се да разбера за какво е — повиши глас Чейс, за да надвика шума. — Когато хеликоптерът се разби и резервоарът избухна, експлозията бе много по-голяма, отколкото би трябвало. И най-накрая смятам, че ми стана ясно.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Просто искам да отбележа, че такова нещо би могло да се очаква от един търговец на оръжие. Подгони ни с джипове, които всъщност си бяха малки бронетранспортьори, снабдени с картечници. Защо да не направи същото и с хеликоптерите си, а?

— Искаш да кажеш, че…

— Това чудо е снабдено с подвижно оръжие. Най-обикновен боен хеликоптер.

— Какво още сънува?