Дейвид Морел - Знакът на пламъка

— Какви са тези светлинки? — посочи Тес. — Не са села, нали? Много са малки и разпръснати. Сякаш се движат!

— Права сте. Това са огньове. Селяните са ги запалили заради празника — обясни Фулано.

Джерард се наведе към нея.

— Знаеш ли какъв ден сме днес? Имам предвид датата.

Тес се замисли за момент.

— Двадесет и втори юни?

— Точно така. Датата на лятното слънцестоене — началото на лятото. Това, което виждаш, са огньове, запалени в чест на новата реколта, на плодовете на земята, обещани от пролетта.

— Много стар обичай — допълни Фулано. — По-стар от християнството, макар че някои такива празници, например Великден, който е бил всъщност празник на възраждането на природата, християнството е облякло в свои традиции. А този е станал празник на Свети Йоан.

Тес не знаеше дали Фулано има предвид Йоан Кръстител или автора на Евангелието, последното от четирите евангелия, човекът, написал много послания както и книгата „Изповеди“. Спомни си, че в библията, намерена в стаята на Джоузеф, бяха запазени само писанията на Йоан и онова, което допадаше на еретиците — борбата между доброто и злото при свършека на света.

— Селяните и фермерите се молят около тези огньове. Те носят кръстове от полски цветя и житни класове.

Пламъци и житни класове, сепна се Тес. Спомни си барелефа: факлоносците, Митра върху бика, кръвта капе върху земята, за да я оплоди, кучето иска да оближе кръвта, а змията — да унищожи поникналото жито. Борба между доброто и злото. За живота или смъртта на природата. Изведнъж тя осъзна, че религиозният празник в тази долина е наследство от митраизма, а ереста е много по-дълбоко вкоренена и разпространена, отколкото можеше да допусне.

Гнездата. Отец Болдуин говореше за еретическите гнезда, които издирват, по-специално в Испания, но те ги търсеха в Пико де Европа на запад, а не тук, под Пиренеите, на изток. Той не подозираше, че това не са изолирани гнезда, а огромната област, включваща цяла Южна Франция и Северна Испания и че местните селяни така бяха смесили митраизма с католическата вяра, че едва ли подозираха истинския произход и смисъл на ритуала, който изпълняваха.

А може би знаеха смисъла му и това го правеше още по-свещен и опасен. И Тес, като селяните и фермерите долу край огньовете, бе посветила живота си на природата, но сега се намираше във властта на Джерард и Фулано и — кой знае — може би с Крейг щяха да бъдат следващите жертви, принесени пред Митра.

Хеликоптерът започна да се спуска надолу, насочвайки се към изолирана група огньове.

— Няма ли да се връщаме? — попита Крейг.

— Още не — отвърна Фулано.

— Защо? — в гласа на Крейг се промъкна тревога.

— Имаме още една изненада — каза Джерард.

— Изненада след изненада. Започнах да се уморявам. Не знам дали с Тес можем да понесем още изненади.

— Повярвайте, тази си струва — каза Джерард.

Хеликоптерът продължаваше да се спуска, а Тес забеляза, че част от огньовете имат странно разположение, сякаш очертаваха площадка за кацане. Хеликоптерът се приземи точно на това място, осветено от мигащите светлинки.

— Сега ще видите нещо тъй свещено, че много малко хора са били допускани до него.

— Започвам да се притеснявам. Аз съм от Ню Йорк. Тези долини и ритуални огньове за мене са като от Марс.

— Тогава заповядайте да видите Марс — каза Фулано. — Обещавам — ще останете поразени. Пригответе се за най-впечатляващото събитие в живота си.

— Ще трябва да ви се доверя. Предполагам, че като домакин чувствате отговорност за гостите си.

— Разбира се.

— Добре тогава, да видим каква е тази изненада, която трябва да запомня за цял живот.

— Вървете след мен.

Те наскачаха от хеликоптера.

Множество селяни в празнични дрехи бяха събрани край огньовете. Кръстовете в ръцете им, обвити с цветя и житни класове, оживиха в паметта на Тес думите на Присила, че поклонението пред кръста е по-старо от християнството, че той е бил символ на култа към слънцето и едва по-късно се е превърнал в символ на разпятието. Тези кръстове несъмнено са посветени на слънцето и на Митра, бога на слънцето, помисли си Тес.

Фулано взе факел от един селянин и направи знак на Тес и Крейг да тръгнат с него. Джерард взе друг факел и заедно с двамата агенти всички поеха направо през поляната. Към малката им група незабелязано се присъединиха още хора. Но те не носеха празнични дрехи и кръстове от жито и цветя, като онези край огньовете. Бяха с груби горни дрехи и автомати.