Дейвид Морел - Фалшива самоличност

— В това няма никакъв смисъл. Ако Алън се е страхувал, че евентуалното разкриване на факта, че Управлението използва военни за провеждане на непозволени операции, ще застраши съществуването на ЦРУ, защо, по дяволите, ти е дал тези сведения? Та нали точно това той не иска да се случи?

— Не — поклати глава Холи. — Той изрично настоя за това и аз се съгласих. Единствено ти и само ти трябваше да послужиш за нагледно доказателство.

— О, Господи! — каза Бюканън.

— Идеята беше да те разкрия като един типичен пример за опасността от използване на военни в операциите на цивилното разузнаване. Правителството нямаше да разполага с друга информация освен онази, която щеше да се съдържа в моята статия. Аз щях да заявя под клетва, че не знам нищо повече. След известно време разследването на Конгреса щеше да приключи. Но посланието щеше да бъде съвсем ясно. Ако ЦРУ използва военни ударни групи, по-добре да преустанови тази практика, защото в противен случай правомощията на Управлението и на определени части от Силите за Специални операции ще бъдат драстично ограничени, като може да се стигне и до разформироването им.

— Разбира се — гласът на Бюканън прозвуча напрегнато. — А междувременно ти щеше да се превърнеш в журналистическа знаменитост. А Алън отново щеше да поеме управлението на нещата в свои ръце.

— Това беше идеята — каза Холи.

— Политика! — думата прозвуча като ругатня от устата на Бюканън.

— Но вече не е.

— Какво искаш да кажеш?

— Затова се обадих на Алън — продължи Холи. — Да му кажа, че уговорката ни не важи. Казах му, че се отказвам от статията. Казах му, че искам да говоря с твоите шефове, да ги уверя, че това, което правим, няма никаква връзка с тях, че ти не представляваш опасност за тях, нито пък аз.

— И сериозно си очаквала, че той ще се съгласи? Не се сърди? Хубаво беше, че опитахме? Не можем да се преборим с всички? Господи!

— Алън ми каза, че съжалява, че нещата са излезли извън контрол.

— Обзалагам се.

— Все още ни търсят. Той предложи да се дистанцирам от теб и да се скрия, докато измисли начин да ме оневини.

— Дяволски добър съвет — Бюканън присви очи. — Ами дистанцирай се.

— He! — каза Холи. — Няма да те пусна да си идеш.

— И как, по дяволите, мислиш, че ще ме спреш?

— Ще те последвам.

— На добър път! Какво ти става? Да не би все още да смяташ, че от мен ще излезе статия за първа страница?

Холи не отговори.

— Тогава сигурно си мислиш, че за теб ще бъде по-безопасно да останеш с мен и да бягаш от тях, отколкото да се опиташ да го направиш сама.

Холи продължаваше да мълчи.

— Слушай, нямам време да гадая какво си мислиш. Трябва да се измъкна от Кий Уест преди обаждането ти по телефона да е довело тук ударна група.

— Ти.

— Какво? — Бюканън се намръщи.

— Ти — каза Холи. — Затова искам да тръгна с теб.

— Не разбирам.

— Не мога да го кажа по-просто. Искам да бъда с теб. Не заради това, че с теб се чувствам в безопасност, макар че наистина е така. Просто… Не очаквах, че ще се окажеш точно такъв, какъвто наистина си. Не очаквах, че ще се почувствам привлечена от теб. Не очаквах, че така ще свикна с теб, та при мисълта, че ще си тръгнеш, стомахът ми се свива.

— Кой сега играе, а?

— Истината ти казвам! Свикнах с теб. И докато взаимно се обвиняваме, не забравяй, че тъкмо ти дойде при мен втория път. Сега нямаше да съм в опасност, ако не беше решил да ме използваш. По дяволите, във Вашингтон аз ти спасих живота. Това трябва да ти говори нещо.

— Да, и аз съм толкова прекрасен, че ти се влюби в мен.

Тя понечи да каже нещо.

— Не си прави труда — каза Бюканън. — Желанието ти ще се сбъдне.

Очите на Холи се разшириха от изненада.

— Не мога да те оставя — каза Бюканън. — Току-що си дадох сметка, че съм допуснал грешка. Казах ти къде отивам.

— Да, в Мексико Сити — потвърди Холи.

— Заради Хуана не мога да променя плановете си. Заклех се, че ще й помогна, ако някога има нужда от мен и смятам да удържа на обещанието си. Което значи, че не мога да те оставя да се шляеш насам-натам, докато те хванат и им кажеш къде съм отишъл и какво смятам да правя. Приготви си багажа. Искам да се измъкна от този остров преди те да пристигнат тук.

Холи въздъхна.

— Благодаря.

— Не ми благодари. Това не е услуга. Веднага щом преценя, че повече не представляваш заплаха за мен, ще те пусна да си вървиш. А дотогава, запомни какво ще ти кажа. Вслушай се в съвета ми — не ме принуждавай да се отнасям с теб като с враг.