Дейвид Морел - Фалшива самоличност

Холи остави слушалката.

Бюканън излезе от сенките. Въпреки бриза, който подухваше откъм океана, въздухът беше влажен.

— Мислех, че се канеше да върнеш неопреновия костюм.

— Канех се. Платих на администратора да го върне вместо мен, когато отворят магазина — Бюканън спря пред нея. — С кого говореше?

Тя извърна поглед.

— Поне не се опитваш да ме излъжеш — каза той. — И поне си била достатъчно съобразителна, за да не се обадиш от стаята в мотела, където разговорът щеше да бъде вписан в сметката. Не че има някакво значение. Районът е толкова малък, че автоматичното оборудване за проследяване на обаждания веднага ще покаже на преследвачите ни, че се намираме в Кий Уест.

— Не — каза Холи. — Номерът, на който се обадих, е частен. Твоите хора не могат да знаят за него.

— Така казваш ти. В моята работа не приемам нищо за абсолютно сигурно, освен ако не съм го свършил сам. Всички телефони са съмнителни. Сигурно е било много важно за теб, за да се обадиш.

— Направих го за нас.

— О?

— Опитвах се да ни измъкна поне отчасти от кашата, в която сме затънали — каза Холи.

— Така ли? Струва ми се, че точно сега сме затънали до гуша в нея.

Холи прехапа устна.

— Не е ли по-добре да поговорим за това, когато се приберем в стаята?

— И да ти дам време да измислиш правдоподобни отговори? Не, мисля, че трябва да продължим разговора — Бюканън я хвана за ръката. — От коя точно част на кашата се опитваше да ни измъкнеш?

Той я поведе по улицата. Небето беше започнало да просветлява. Вятърът се беше усилил. Птичките се разлетяха във всички посоки.

— Добре, каня се да ти кажа още от Ню Йорк — заговори Холи. — Господи, чувствам такова облекчение… В началото, причината, поради която знаех, че си в Канкун, причината, поради която успях да стигна в „Клуб Интернасионал“ преди теб и да видя как говориш с онези двама… — тя насмалко не каза „търговци на наркотици“, но огледа улицата и избра други думи, тъй като се боеше да навлиза в подробности преди да се приберат в мотелската стая — …бизнесмени. Причината, поради която аз…

— Някой от моята част ме е издал — Бюканън отвори скърцащата врата, която водеше към стаята им.

Холи изненадано се обърна.

— Ти си знаел това?

— Това беше единственото логично обяснение. Някой вътрешен човек. Никой друг не би могъл да знае къде ще бъда. Същият човек, който ти е казал за „Жълт плод“, „Морски пръски“, Групата за разузнавателна поддръжка и „Скоч и сода“. Тази информация би могла да дойде само от някой от шефовете ми.

Като продължаваше да стиска Холи за ръката, Бюканън я вкара в стаята, запали лампата, затвори вратата, заключи я, поведе я към леглото и рязко я тръшна на него.

— Кой? — попита той.

Холи се смути.

— Кой?

— Какво ще направиш? Ще ме набиеш, за да ти кажа ли?

— Не — Бюканън я погледна изпитателно. — Ще сведа загубите си до минимум. — Той прибра тоалетните си принадлежности в пътната чанта, огледа стаята, за да се увери, че нищо не е забравил и тръгна към вратата. — Можеш да се върнеш в Маями с автобус.

— Почакай.

Бюканън продължи да върви.

— Почакай. Не знам истинското му име. Познавам го само като Алън.

Бюканън спря.

— Среден на ръст. С пълно лице. Къса кестенява коса. В началото на четиридесетте.

— Да. Той е.

— Познавам го. Беше ми оперативен агент преди известно време. Той работи за…

Колебанието му сякаш целеше да подложи Холи на проверка. Тя реши да довърши вместо него.

— ЦРУ.

Нейната откровеност сякаш успокои Бюканън. Той тръгна към леглото.

— Продължавай.

— Той съвсем ясно ми даде да разбера какво иска. Не одобрява участието на военни в операциите на цивилното разузнаване. Американски военнослужещи, с цивилни дрехи и фалшиви документи за самоличност, провеждащи операции в чужди страни. Достатъчно неприятно е да уличат някой цивилен в шпионска дейност. Но член на армейските Специални части? Участник в ударна група, чиято цел е да свали неприятелски настроено чуждо правителство или да поведе без официално разрешение лична война срещу големите търговци на наркотици? Ако обществото научи колко неконтролируеми са станали отношенията между ЦРУ и военните, Конгресът ще бъде принуден да проведе разследване на тактиките, използвани от американското разузнаване. Управлението и сега е подложено на силен натиск. Още един скандал и то може да бъде заменено от разузнавателно бюро с много по-ограничени пълномощия. Точно от това се страхува Алън. Затова той дойде при мен и ми даде известна информация, като настоя никога да не разкривам името му, а да го цитирам като достоверен източник от правителството. За да не изглежда статията ми като предварително нагласена, той не ми каза всичко. Просто ми загатна за някои неща, които бих могла да проверя и да свържа, така че читателите да останат с впечатлението, че сама съм събрала материалите за статията… Защо ме гледаш така?