Дейвид Морел - Фалшива самоличност

Пътешествието, което интересуваше Бюканън, се беше състояло през февруари. Той откри касета за този месец, постави я в един от видеомагнетофоните и го включи, като се увери, че звукът е намален. Качеството на записа беше изключително ясно, дори и когато изображенията бяха оцветени в зелено. Различни кадри от многобройни помещения показваха гостите в най-интимни, изобличаващи, компрометиращи пози. Особено популярни бяха оралният и аналният секс. Бюканън успя да преброи тринадесет мъже и дванадесет жени. Мъжете — на средна възраст — се държаха надменно, сякаш бяха свикнали да заповядват. Жените бяха привлекателни, добре облечени и мъжете се отнасяха с тях като с проститутки. Всички мъже и жени бяха латиноамериканци.

Бюканън забеляза чифт слушалки и ги включи в телевизионния монитор. След като нагласи звука, той започна да чува записа. Докато се опитваше да преведе испанските думи, които гласовете произнасяха, той успя да разбере от репликите, които си разменяха, че жените наистина бяха проститутки, а мъжете високопоставени членове на Мексиканското правителство. И изведнъж разбра нещо друго. Тези касети не бяха предназначени единствено да задоволяват воайорските наклонности на Дръмонд.

Изнудване! Тази мисъл му мина през ума в същото време, когато реагира изненадано на появата на Мария Томес на екрана. Или поне вярваше, че това беше Мария Томес. Тъй като постоянно мислеше за двойници, не можеше да бъде съвсем сигурен. Трябваше внимателно да разгледа образа, за да се увери, че това определено е Мария Томес, а не Хуана, играеща нейната роля. Обективът за нощно снимане беше оцветил изображението в зелено. На него се виждаше, че действието се развива на площадката за слънчеви бани в задната част на яхтата. Сцената беше заснета отгоре, сякаш камерата е била скрита в една от горните стени или под някоя от пътеките. Дигиталният дисплей показваше, че записът е бил направен в един часа и тридесет и седем минути сутринта. Звукът не беше много добър. Въпреки това Бюканън успя да чуе музика в далечината и приглушен женски смях.

Мария Томес, облечена в елегантна вечерна рокля с дълбоко деколте, се беше облегнала на релинга на кърмата, с гръб към камерата, и очевидно наблюдаваше дирята, която яхтата оставяше във водата. Някакъв мъж й каза нещо на испански и тя се обърна. На екрана се появи висок и строен латиноамериканец, със слабо лице и орлов нос, облечен в смокинг. Той отново заговори. Този път Мария Томес отговори. Качеството на звука стана по-добро, сигурно защото Дръмонд беше използвал дистанционното управление, за да промени посоката на микрофона, скрит на площадката за слънчеви бани.

— Не, не ми е студено — каза Мария Томес на испански.

Когато мъжът тръгна към нея, камерата увеличи образа.

— Боже мой! — възкликна Холи, която гледаше записа. Беше започнало да й се повдига. — Исусе Христе!

Потресен, Бюканън беше презаписал касетата, а после беше увил копието в найлонова торбичка, която намери в каютата. После остави всичко на мястото му така, както го беше намерил. Със сковани от напрежение мускули той заключи вратата и се промъкна пълзешком на главната палуба. Докато се спускаше по котвената верига и отвързваше плавниците и маската, главата не преставаше да го боли. Заплува към брега, този път по гръб, като държеше касетата над водата.

Записът свърши, но Холи продължи да се взира с отвращение в екрана.

— Проклет да е!

Това, което беше наблюдавала на видеоплейъра, който Бюканън беше наел след завръщането си в мотела, беше изнасилването и убийството на Мария Томес. Или може би последователността беше в обратен ред — убийство, а после изнасилване, ако беше възможно да се изнасили труп — за разлика от оскверняването му. Изнасилването ставаше пряко волята на жертвата, докато трупът не можеше да се възпротиви на нищо и може би точно това беше харесало на високия, строен мъж с орлов нос — пълната липса на съпротива.

Мъжът беше приближил Мария Томес и отново беше попитал дали й е студено. Той я беше прегърнал под предлог да я стопли. Мария Томес беше свалила ръката му от рамената си. Мъжът беше продължил да упорства и Мария Томес беше започнала да се съпротивлява.

— Хайде, хайде — пиянски беше процедил мъжът, — не трябва да бъдеш студена с мен. — Той беше започнал да се хили и я беше стиснал в ръцете си, обсипвайки лицето и шията й с целувки, опитвайки се да целуне гърдите й, докато тя се извиваше и обръщаше лицето си настрани и се опитваше да го отблъсне.