Дейвид Морел - Фалшива самоличност

— Дявол да го вземе, първо на първо, аз изобщо не исках да идвам тук — каза Бюканън. — Че каква сметка имам? Само докато се обърна и ти вече си мислиш за някой млад тъпкач с издути гащи.

— По-тихо! — каза Холи.

— Хари ме предупреди за теб. Каза нито за секунда да не те изпускам от погледа си. Каза, че си готова да се изчукаш с всеки мъж, достатъчно голям, че да се надърви, и колкото по-млад — толкова по-добре.

— По-тихо! — повтори по-настоятелно Холи.

— Виждам, че не отричаш. Просто не искаш хората да разберат истината.

— Стига! — предупреди го Холи. — Злепоставяш ме.

Те седяха на една маса в ъгъла на бара „Корал Рийф“. На едната стена беше опъната рибарско мрежа, а на другата беше окачен препариран марлин. Покривката на малката кръгла масичка беше изпъстрена с вълнообразни линии и цифри и приличаше на морска карта. От тавана се спускаха полилеи, които приличаха на корабни рулове.

Бюканън се отпусна в капитанския стол и преполови чашата си с бира.

— Да съм говорел по-тихо! Само това повтаряш. Хайде да се спазарим. Аз ще говоря по-тихо, пък ти ще си държиш гащите на задника. Сервитьор, още две бири.

— Не съм жадна — каза Холи.

— Да съм казал, че поръчвам за теб? Сервитьор! Не ща бира! Донеси ми бърбън с лед!

— Вече изпи два в другия бар. Две бири тук и… Дейв, още е пладне, за Бога!

— Що не си затвориш устата, а? — Бюканън удари с ръка по масата. — Ще пия когато си искам. Ако престанеш да се въргаляш в леглото с всеки…

— Сър — прозвуча мъжки глас, — смущавате останалите посетители.

— Хич не ми пука!

— Сър — каза едрият рус мъж с късо подстригана коса и мускули, които издуваха фланелката му, — ако не престанете да крещите, ще се наложи да ви помоля да си тръгнете.

— Моли ме колкото си искаш, друже, ама аз оставам тук — Бюканън изгълта остатъка от бирата си и кресна на сервитьора. — Къде ми е бърбъна?

Хората започнаха да се обръщат към него.

— Дейв! — каза Холи.

Бюканън отново удари с ръка по масата.

— Казах ти да си затваряш устата!

— Добре — каза едрият мъж. — Да вървим, приятелче.

— Хей — започна да протестира Бюканън, когато мъжагата го сграбчи. — Какво правиш?

Той рязко се изправи, престори се че залита и падна върху масата, като събори чашите.

— Господи, внимавай, ръката ми! Ще я счупиш.

— Ако знаеш как ми се иска, приятелче!

Когато мъжагата изви ръката на Бюканън зад гърба му и го поведе към вратата, Бюканън се обърна назад и гневно изгледа Холи.

— Какво чакаш? Тръгвай!

Холи не отговори.

— Тръгвай, казах ти!

Холи продължи да седи мълчаливо. Тя се сви, когато Бюканън продължи да крещи отвън. После бавно вдигна чашата с бира до устните си, отпи, погледна треперещата си ръка, остави чашата и избърса очите си.

— Добре ли сте?

Холи вдигна поглед и видя приятен на вид, загорял от слънцето, строен, около двадесетгодишен мъж, облечен в бяла униформа.

Тя не отговори.

— Слушайте, не искам да ви досаждам — каза мъжът. — И без това достатъчно си изпатихте. Но изглеждате малко разстроена. Ако има нещо, което мога да направя… Искате ли да ви поръчам нещо за пиене?

Холи отново избърса очите си, изправи рамене и се опита да си придаде горд вид. Тя погледна уплашено към вратата.

— Моля.

— Още една бира за дамата!

— И…

— Какво?

— Аз… ще ви бъда безкрайно благодарна, ако се погрижите да не ме набие, когато си тръгна.

Бюканън се беше облегнал на парапета на кея. Заобиколен от непрестанно сновящи туристи и рибари, никой не забелязваше, че той наблюдава моторницата, която пореше синьозелената вода, подминавайки малки корабчета и рибарски лодки на път към трипалубната шестдесетметрова яхта, закотвена отвъд останалите съдове, на стотина метра от брега. Слънцето вече грееше откъм гърба му, така че не му се налагаше да присвива очи от отражението на лъчите във водата на Мексиканския залив. Не беше трудно да различи между тримата членове на екипажа привлекателната червенокоса жена, която си говореше приятелски с тях. Един от мъжете дори й позволи да хване за малко кормилото на моторницата.

Когато се качиха на яхтата, Бюканън кимна, огледа се, за да се увери, че никой не го наблюдава и се отдалечи, Или поне си даде вид, че се отдалечава. Всъщност, докато се разхождаше по кея на Кий Уест, той не преставаше незабелязано да разглежда яхтата, като се преструваше, че прави снимки на града и използваше телеобектива на фотоапарата като бинокъл. Все пак Холи можеше да изпадне в беда там, въпреки че упорито беше настоявала, че сама може да се грижи за себе си. Дори и при това положение, ако излезеше на някоя от палубите с развълнуван вид, той й беше казал, че ще отиде при нея по най-бързия начин.