Дейвид Морел - Фалшива самоличност

— По-добре да свикнеш.

— Мисля, че ще ми хареса.

В „Дорсет“ Бюканън се беше запитал дали пристанището на домуване на яхтата на Дръмонд ще бъде същото, като града, в който се намираше седалището на корпорацията му. Тъй като знаеше, че всички големи съдове трябваше да представят плавателни планове, в които да са посочени дължината и маршрута на предстоящото плаване, той се беше обадил на Бреговата охрана в Сан Франциско. Дежурният офицер обаче му беше казал, че при тях няма плавателен план за нея. След това Бюканън се беше обадил в главното управление на Националната асоциация на застрахователите в Лонг Бийч Калифорния. Осем часа вечерта на източното крайбрежие означаваше пет след обед на западното. Той успя да се свърже малко преди края на работното време.

— Казвам се Албърт Дрейк — той се престори на развълнуван. — Брат ми, Рик, работи… Господи, не мога да си спомня… на „Посейдон“. Точно така — Бюканън знаеше името от материалите, които Холи му беше дала. — Собственост на Алистър Дръмонд. Шестдесетметрова яхта. Но Рик не е оставил маршрута на плаването. Майка ни получи удар. Трябва да се свържа с него, а не знам как по друг начин… От Бреговата охрана ме посъветваха…

Големите морски съдове изискват толкова големи застраховки, че застрахователните компании държат да знаят къде се намират тези съдове във всеки един момент. Щом яхтата на Дръмонд хвърлеше котва в някое пристанище, капитанът й беше длъжен да докладва местоположението й на служителите от застрахователната компания.

Кий Уест

Бюканън и Холи пристигнаха в Маями след полунощ. Използваха кредитната карта на Чарлс Дъфи, за да наемат кола и се отправиха на юг покрай рифовете на Флорида. По време на пътуването спираха на няколко пъти да пият кафе и се редуваха на волана, за да могат да си почиват. Светлината на живачните лампи по четиридесет и двата моста на Овърсийз Хайуей заслепяваше очите им и увеличаваше умората им.

Зазоряваше се, когато стигнаха целта си — най-южната точка на континенталната част на Съединените щати. Кий Уест, дълъг само шест километра и широк два километра и половина, имаше постоянно население от почти тридесет хиляди души. Един от последните бастиони на бунтарската култура в Америка, покритият с пясък коралов остров неизменно беше свързван с нетрадиционния начин на живот на Хемингуей, който някога беше живял тук и чийто дом — с многобройните си котки, за които се смяташе, че са потомци на някогашните домашни любимци на писателя — беше обявен за Национална историческа забележителност. Атмосферата и архитектурата на града представляваха екзотична смесица от бахамски, карибски и кубински влияния. Той беше известен с подводния си риболов и тропически ястия. Тук имаше военноморска база. Някога тук беше живял Джон Джеймс Одъбон. Същото се отнасяше и за Хари Труман. Понастоящем най-видният местен жител беше певецът и писателят Джими Бъфет.

Но в Кий Уест имаше само едно нещо, което интересуваше Бюканън и след като той и Холи успяха да поспят още няколко часа в един евтин мотел, който приемаше предварително заплащане в брой (Бюканън беше започнал да се притеснява, че твърде често използва кредитната карта на Чарлс Дъфи), те се измиха, закусиха и се заловиха за работа. Едночасовата разходка из претъпканото пристанище, където си купиха сандали, блузи с къси ръкави и изрязани джинси, за да не се открояват в тълпата, даде на Бюканън възможност да зададе на пръв поглед безобидни въпроси на няколко търговци и рибари. Скоро той и Холи вече стояха на кея, облегнати на перилата, вдишваха влажния, тръпчив, солен въздух и внимателно оглеждаха обекта, който ги интересуваше.

Яхтата на Дръмонд, ослепително бяла на фона на синьозелените води на Мексикански залив, беше закотвена на стотина метра от брега. Дълга шестдесет метра, с три палуби и площадка за хеликоптери (хеликоптерът бил излетял преди няколко дни, беше казал на Бюканън един рибар), яхтата би трябвало да предизвиква благоговеене, но вместо това накара Бюканън да потръпне от студ въпреки топлото време. Гладко очертаният й профил изглеждаше заплашителен, също като закривения връх на огромен ловджийски нож. Голямата, разположена на кърмата площадка за слънчеви бани извика в съзнанието на Бюканън мисълта за воайори и ексхибиционисти. Въпреки че беше ослепително бяла, яхтата изглеждаше обгърната от тъмен, мрачен ореол.

— Понякога — каза Холи, — когато се замислиш дълбоко, очите и лицето ти се променят. Изглеждаш като друг човек.