Дейвид Морел - Фалшива самоличност

Всеки от файловете в компютъра имаше съпътстващ файл с разширение „ВАК“, съкратено от „BACKUP“, което означаваше, че в компютъра е запаметена предишната версия на наскоро актуализиран файл. DARNELL. DARNELL. ВАК. Бюканън разтвори папката и откри разпечатка на този файл.

Той продължи нататък. DAYTON. DAYTON.BAK. Съвпадаше. DIAZ. DIAZ.BAK. Съвпадаше. DIEGO. DIEGO.BAK. Съвпадаше. Всеки от файловете на екрана на монитора имаше разпечатка. DOMINGUEZ. DOMINGUEZ.BAK. DRUMMER. DRUMMER.BAK. DURAN. DURAN.BAK. DURANGO. DURANGO.BAK. Всеки файл имаше разпечатка.

Той се отпусна назад изтощен. Беше си загубил времето. Нямаше никакъв смисъл да рискува живота си и да идва тук. Единственото, което научи, беше, че някой искаше на всяка цена да убие Хуана, нещо, което вече знаеше.

И заради това едва самият той не беше загинал.

Той разтърка подутите си клепачи, погледна към екрана на монитора, понечи да изключи компютъра, но в последния момент спря треперещата си ръка, като си каза, че независимо от това колко безнадеждно му изглеждаше положението, трябваше да продължи да търси. Въпреки че поддиректорията за файловете, които започваха с „Т“, сигурно нямаше да съдържа необходимата му информация, подобно на поддиректорията за „D“, той не можеше да я пренебрегне.

Бюканън отдръпна ръката си от бутона „OFF“ и тъкмо посегна към клавиатурата, за да премине към интересуващата го поддиректория, когато нещо на екрана го накара да изтръпне. Подсъзнателно беше усещал, че нещо го притеснява, но беше решил, че безпокойството му се дължи на тревогата и смущаващите последици от престрелката.

Сега си даде сметка какво точно го беше притеснявало. Очите му го бяха подвели. DRUMMER. DRUMMER. ВАК. Как не! файлът DRUMMER нямаше резервно копие. Резервното копие беше за DRUMMOND. Бюканън беше сигурен, че не беше видял разпечатка за Дръмонд, но вече беше толкова изтощен, че нямаше доверие на паметта си. Той започна да прелиства разпечатките с треперещи ръце. DRUMMER. DURAN. DURANGO. Нямаше нищо за Дръмонд.

Господи, помисли си той, когато убиецът е изтрил файла DRUMMOND, не се е сетил да изтрие резервното копие на файла, или пък е искал да го направи, но очите му са го подвели, оставяйки го с впечатлението, че DRUMMOND. ВАК всъщност е DRUMMER. ВАК. Имената толкова си приличаха.

Дръмонд.

Бюканън не знаеше какво означава това име, но когато отвори файла DRUMMOND. ВАК, с изненада установи, че е празен. Или Хуана беше създала файла, но не беше въвела в него никаква информация, или убиецът беше изтрил съдържанието му.

Бюканън влезе в поддиректорията за „Т“ и след като вече знаеше какво да търси, вместо основните, започна да проверява резервните файлове, като сравняваше имената им с тези от разпечатаните документи, които бе извадил от шкафа за папки.

TAMAYO.BAK. TANBERG.BAK. TAYLOR.BAK.

TERRAZA.BAK. TOLSA.BAK. Значителният брой мексикански имена започна да му прави все по-голямо впечатление. TOMEZ.BAK. Пулсът на Бюканън се ускори.

Нито сред разпечатаните документи, нито в поддиректорията за „Т“ имаше Томес. Бюканън отвори и този файл и отново установи, че е празен. Той изруга и се запита дали самата Хуана не беше изтрила съдържанието му. Всичко, с което Бюканън разполагаше, бяха две фамилии и ако убиецът не беше пропуснал да изтрие резервните копия на файловете, той нямаше да научи дори и тях.

Обезсърчен, Бюканън се замисли какво още може да направи, неохотно изключи компютъра и реши набързо да претърси къщата, въпреки че му беше ясно, че този, който искаше да убие Хуана, вече беше прочистил жилището й.

В този момент по гърба му полазиха студени тръпки, защото си спомни нещо странно, което убиецът беше казал: „Онази стая, дето съм се настанил. Шантава работа. Нищо чудно, че жената я държи заключена. Сигурно не е искала родителите й да видят какво има вътре. Отначало си помислих, че са части от човешко тяло.“

Части от човешко тяло?

Досега имаше толкова много работа, че не му беше останало време да провери какво беше имал предвид убиецът. Обзет от неприятно предчувствие той се изправи, излезе от офиса и пое по коридора към следващата стая вляво. Вратата беше отворена, но вътре беше тъмно, така че Бюканън не можеше да види какво има в нея. Когато убиецът беше отишъл да вземе клетъчния си телефон, той очевидно е знаел къде точно да го намери и затова не беше запалил лампата. Бюканън си пое дъх, забеляза, че вратата беше със секретна ключалка, нещо необичайно за вътрешна стая, и започна да опипва стената, за да открие ключа за лампата.

Когато лампата светна, той примигна не само от внезапната светлина, която беше изпълнила стаята, но и от това, което се разкри пред очите му.