Дейвид Морел - Фалшива самоличност

Очите на убиеца се разшириха и той измъкна собствения си пистолет изпод якето.

Бюканън стреля.

Куршумът улучи мъжа в гърдите.

Въпреки че убиецът залитна назад, ръката му продължи да вдига пистолета.

Вторият куршум на Бюканън улучи мъжа в гърлото.

Бликна кръв.

Мъжът продължи да залита назад.

Но ръката му инстинктивно продължи да вдига пистолета.

Третият куршум на Бюканън уцели мъжа в челото.

Ударът събори мъжа. Ръката му, която стискаше пистолета, подскочи нагоре. Разтърсваният му от спазми пръст натисна спусъка. Пистолетът гръмна и куршумът се заби в тавана на коридора. По пода се посипа мазилка.

Мъжът се свлече върху пода на офиса. Той потръпна, изхриптя и спря да мърда.

Бюканън се хвърли към падналия мъж, насочи пистолета си към главата му, изби с крак оръжието му и провери пулса му.

Очите на мъжа бяха отворени. Зениците им бяха разширени. Те не реагираха, когато Бюканън приближи пръсти към тях.

Бюканън бързо претърси дрехите на мъжа. Намери само един гребен, няколко монети, носна кърпа и портфейл. Сложи портфейла на масата и се втурна да вземе малкия килим, който беше видял в дневната. След като уви трупа в килима, Бюканън го изтегли в коридора, мина през дневната и се насочи към задната врата в кухнята.

Тъмната нощ го скри. Като трепереше, с настръхнала от влагата на реката кожа, Бюканън изтегли трупа през мрежестата врата на верандата надолу по трите стъпала и се насочи към безлюдния бряг на реката. Спусна се по брега, намери някакъв дънер, преметна трупа върху него, избута дънера във водата и видя как трупът започна да потъва, когато течението повлече дънера. Двата предмета изведнъж изчезнаха от погледа му в мрака. Бюканън хвърли килима навътре в реката, извади пистолета на мъжа, който беше затъкнал в колана си и също го хвърли в реката, като се подчини на правилото никога да не държи у себе си оръжие с неизвестен произход. Най-накрая извади клетъчния телефон на убиеца и трите гилзи от своя полуавтоматичен пистолет, които беше събрал от пода преди да излезе от къщата, и ги хвърли натам, където беше цопнал пистолетът. После се взря в непрогледния мрак, пое си няколко пъти дълбоко дъх и бързо пое към къщата.

Ушите му бучаха от тътена на изстрелите. Ноздрите му се разшириха от миризмата на кордит и кръв. Когато беше извадил рязко оръжието си, скъса няколко шева на хълбока си. Мускулите на раненото му рано се бяха схванали, а докато влачеше трупа, беше напрегнал още повече хълбока и рамото си. Главата продължаваше да го боли, сякаш някой беше забил шиш в нея.

Бюканън заключи задната врата, намери още един килим, занесе го в офиса и го разстла върху локвата кръв. После отвори прозореца, за да проветри стаята от миризмата на престрелката. Едва сега отвори портфейла на мъжа, намери в него близо триста долара в банкноти с различна стойност, шофьорска книжка на името на Чарлс Дъфи от Филаделфия и кредитна карта на същото име. Възможно беше Чарлс Дъфи да е псевдоним. И най-вероятно беше. Но това нямаше значение. Щом тези документи бяха достатъчно добри за убиеца, щяха да свършат работа и на Бюканън. Малко вероятно беше някой в този отдалечен от града квартал да е чул изстрелите, но дори и да дойдеше да провери, всичко изглеждаше нормално, с изключение на малката дупка в тавана на коридора, която само по себе си не би събудила подозрение, въпреки че парчетата мазилка по пода щяха да го направят. Бюканън ги събра и ги пъхна в джоба си.

Той бързо седна пред компютъра, взря се в директорията с файлове на екрана, премести примигващия курсор от „А“ на „D“ и натисна клавиша „RETURN“.

Твърдият диск забръмча. На екрана се появи нов списък с файлове — поддиректория за всички имена, започващи с „D“.

DARNELL 3k DARNELL.BAK

DAYTON 2k DAYTON.ВАК

DIAZ 4k DIAZ.ВАК

DIEGO 5k DIEGO.BAK

DOMINGUEZ 4k DOMINGUEZ.BAK

DRUMMER 5kDRUMMOND.BAK

DURAN 3k DURAN.BAK

DURANGO 5k DURANGO.BAK

Бюканън бързо отвори горното чекмедже на шкафа с папките и извади разпечатките на документите за „D“. Единственият начин да разбере дали някой беше взел част от папките, беше да сравни имената от документите с тези на файловете в поддиректорията на компютъра. Но дори и при това положение не хранеше голяма надежда. Мъжът, който беше дебнал тук, за да убие Хуана, беше казал, че е изтрил някои файлове от компютъра, най-вероятно, за да попречи на някого да направи това, което се опитваше да направи сега Бюканън. Той беше почти сигурен, че списъкът от компютъра ще съвпадне с имената от разпечатките. Нямаше да успее да разбере кои папки липсваха.