Алън Милн: Къщичката в къта на Пух

Прасчо: Да!

Муслона: О! (нервно)Аз… аз мисля, че аз направих капана да ловя Прасчовци!

Прасчо (изненадан). О, не!

Муслона (примирително). Аз… аз криво съм разбрал тогава!

Прасчо. Боя се, че е така! (Учтиво)Съжалявам! (Продължава да си тананика).

Муслона. Добре… добре… аз… добре. Предполагам, че е най-добре да си вървя.

Прасчо поглежда го безгрижно). Трябва ли? Хубаво! Ако видиш някъде Кристофър Робин, кажи му, че искам да го видя.

Муслона (много усърдно). Непременно, непременно! (Бързо си отива.)

Пух (за когото се предполагаше, че не присъства, но виждаме, че не можем да минем без него). О, Прасчо, колко си храбър и умен!

Прасчо (скромно). Ни най-малко, Пух!

(И после, като дойдеше Кристофър Робин, Пух щеше всичко да му разкаже.)

Докато Прасчо се унасяше в сладките си мечти, а Пух се стараеше да си спомни дали бяха четиринадесет или петнадесет, Търсенето на Малчо беше в разгара си из цялата Гора. Истинското име на Малчо беше Много Малко Бръмбарче, но го наричаха Малчо за по-кратко, и то само когато се обръщаха към него — което почти не се случваше, освен когато някой кажеше: „ Я! НаистинаМалчо!“ Той беше престоял с Кристофър Робин само няколко секунди, преди да започне да обикаля един храст, за да се упражнява, но вместо да се върне от другата страна на храста, както очакваха, той не се появи и никой вече не знаеше къде е.

— Предполагам, че си е отишъл в къщи — каза Кристофър Робин на Зайо.

— Каза ли ти Довиждане-и-благодаря-за-приятното-прекарване — попита Зайо.

— Каза само здрасти — рече Кристофър Робин.

— Хм! — каза Зайо. И след като помисли малко, продължи: — Писа ли ти писмо, за да ти благодари за приятното прекарване и че съжалява, че е трябвало внезапно да си върви?

Кристофър Робин не си спомняше такова нещо.

— Ето! — каза пак Зайо и стана много важен. — Това е Сериозно. Той се е Загубил. Трябва веднага да започнем Търсенето.

Кристофър Робин, който си мислеше нещо друго, попита:

— Къде е Пух? — Но Зайо си беше отишъл.

И така Кристофър Робин се върна у дома си и нарисува портрета на Пух, както прави дълга разходка около седем часа сутринта, сетне той се покатери на дървото до къщичката му, после слезе оттам и като се чудеше какво ли прави Пух, тръгна да го търси из Гората.

Не след дълго той стигна до Дълбоката Дупка, погледна в нея и видя на дъното, сгушени един до друг, сладко заспали, Пух и Прасчо.

— Хо-хо! — внезапно викна с всички сили Кристофър Робин.

Прасчо подскочи шест инча във въздуха, Изненадан и Разтревожен, а Пух продължаваше да спи.

„Това е Муслона! — развълнуван помисли Прасчо. — Ами сега?“ Той прочисти гърлото си, за да не се спъват думите, и се постара леко и радостно да каже: „Тра-ла-ла, тра-ла-ла!“, като че ли внезапно му се беше приискало да си запее. Но не си повдигна главата, защото, ако погледнеш нагоре и видиш един Много Свиреп Муслон да те гледа, може да забравиш какво си искал да кажеш.

— Рум-тум-тум! — каза Кристофър Робин с Пуховия глас. Защото веднъж Пух беше измислил една такава песничка:

И винаги, когато Кристофър Робин я запееше, я пееше с гласа на Пух, защото така й прилягаше.

„Той отговори неправилно — помисли си Прасчо обезпокоен. — Трябваше пак да каже «хо-__хо__!». Може би ще бъде по-добре, ако аз го кажа вместо него.“ И свирепо — доколкото можеше — Прасчо изквича: „Хо-хо!“

— Как попаднатук, Прасчо? — попита Кристофър Робин със своя глас.

„Това е Ужасно! — помисли си Прасчо. — Най-напред говори с гласа на Пух, после с гласа на Кристофър Робин и това го прави, за да ме Обърка.“ — И вече съвсем Объркан, той пискливо изквича:

— Това е Капан за Пух и аз го чакам да падне в него, хо-__хо__, каква е тази работа и пак ще кажа хо-__хо__!

— Какво? — попита Кристофър Робин.

— Капан за хо-ховци — каза с дрезгав глас Прасчо. — Току-що го направих и чакам, хо-хо, да дойде… да дойде!

Колко дълго щеше Прасчо да продължи така, не знам, ако случайно в този момент не беше се събудил Пух с решението, че гърнетата му са шестнадесет. Той стана и както беше започнал да върти главата си, за да разбере откъде е това неприятно усещане, че нещо лази по средата на гърба му — видя Кристофър Робин.

— Здравей! — извика той радостно.

— Здравей, Пух!

Прасчо погледна нагоре и веднага извърна поглед. Почувства се така Глупаво и Неудобно, че почти реши да забегне и да стане Моряк — когато неочаквано видя нещо…