Алън Милн: Къщичката в къта на Пух

Ру се изкатери и седна до него.

— Оо, Тигре — каза задъхано той, — на самия връх ли сме?

— Не — каза Тигъра.

— А ще се качим ли на върха?

— Не — каза Тигъра.

— О! — каза Ру тъжно и после продължи с надежда: — Ама това сега беше чудесно, когато каза, че уж падаме — „бум!“ — надолу, а пък не паднахме. Ще го повторим ли?

— Не — каза Тигъра.

Ру замлъкна. След малко попита:

— Ще изядем ли нашите сандвичи, Тигре?

Тигъра каза:

— Да, къде са те?

— Ами долу, под дървото.

— Не мисля, че ще е добре да ги изядем сега!

И те не ядоха.

Полека-лека Пух и Прасчо наближаваха. Пух с напевен глас убеждаваше Прасчо, че все едно е дали е, или пък не е вече станал по-дебел, щом не е дебел. А Прасчо си мислеше кога ли, след колко време жълъдите по неговия дъб ще узреят…

— Гледай, Пух! — внезапно квикна Прасчо. — На най-високата Еличка има нещо!

— Вярно! — каза Пух, който беше вдигнал удивен глава. — Има някакво Животно!

Прасчо хвана лапата на Пух, да не би да се уплаши.

— Не е ли Едно от Най-Свирепите Животни? — квикна задъхан той, като гледаше на другата страна.

Пух кимна.

— Това е Ягулар — каза той.

— Какво правят Ягуларите? — попита Прасчо с надежда, че нищо не правят.

— Те се крият между клоните на дърветата и се стоварват върху теб, когато минеш отдолу — каза Пух. — Кристофър Робин ми е разказвал.

— Може би е по-добре да не минаваме отдолу, Пух, защото, като се стовари върху нас, той може да се нарани.

— Те не се нараняват — каза Пух. — Те са толкова опитни…

Прасчо почувства, че да стоиш под Толкова Опитен Ягулар, ще бъде Грешка, и тъкмо се канеше да се върне бързо за нещо, което беше забравил у дома си, когато Ягулара им извика:

— Помощ! Помощ!

— Ягулара прави винаги така — каза Пух. — Той вика „Помощ! Помощ!“ и когато погледнеш нагоре, той се стоварва върху теб!

— Аз гледам надолу! — извика силно Прасчо, за да не би Ягулара да направи случайно грешка.

Някой, който седеше на клона, много близо до Ягулара, го чу и изписка:

— Пух и Прасчо! Пух и Прасчо!

Прасчо изведнъж почувства, че денят е много по-прекрасен, отколкото му се струваше досега. Топъл и Слънчев…

— Пух! — извика той. — Мисля, че това са Тигъра и Ру!

— Вярно — каза Пух, — пък аз смятах, че това са един Ягулар и още един Ягулар.

— Здрасти, Ру! — извика Прасчо. — Какво правиш?

— Не можем да слезем! Не можем да слезем! — извика Ру. — Колко смешно! А, Пух! Не е ли смешно! Тигъра и аз живеем на дърво като Бухала и ще останем тук завинаги, завинаги! Оттук мога да виждам чак къщата на Прасчо! Прасчо, аз мога да виждам твоята къща оттук! Нали сме нависоко? Толкова нависоко ли е домът на Бухала?

— Как се качи дотам, Ру? — извика Прасчо.

— На гърба на Тигъра. Но Тигрите не могат да слизат, защото опашките им пречат — могат само да се качват, а Тигъра забравил това, когато започнахме да се катерим, и чак сега си спомни. Затова ние ще останем тук завинаги, завинаги, освен ако се качим по-нагоре. Какво каза, Тигре? О, Тигъра каза, че ако се качим още по-нагоре, няма да можем да виждаме така добре къщичката на Прасчо, и затова оставаме тук!

— Прасчо — важно каза Пух, като чу всичко това, — какво да правим? — И той започна да яде сандвичите на Тигъра.

— Бодливи ли са? — попита Прасчо разтревожен.

Пух кимна.

— Не можеш ли да се покатериш при тях?

— Бих могъл, Прасчо. Даже бих могъл да сваля Ру на гърба си, но Тигъра не бих могъл. Затова трябва да измислим нещо друго!

Дълбоко замислен, Пух започна да яде и сандвичите на Ру. Дали щеше да измисли нещо, преди да дояде и последния сандвич — не се знае, но тъкмо беше захапал предпоследния, из папратта се чу шумолене и Кристофър Робин с Ийори, които безцелно се скитаха наоколо, се появиха.

— Не бих се изненадал, ако утре падне хубава градушка — говореше Ийори — или снежна виелица и какво ли не още! Няма Значение, че днес времето е хубаво. Няма никаква гаранц… как се казваше… Е добре, няма я! Това днес е само малка част от времето…

— Тук е Пух! — възкликна Кристофър Робин, който не се интересуваше много каквоще бъде времето утре, щом днес е хубаво. — Здравей, Пух!

— Това е Кристофър Робин — каза Прасчо на Пух. — Той знае какво да направим!

И забързаха да го пресрещнат.

— О, Кристофър Робин… — започна Пух.

— ИИйори! — каза Ийори.

— Тигъра и Ру са горе, на Шестте Елички, и не могат да слязат, и…

— … И аз тъкмо казвах — прекъсна го Прасчо, — че ако Кристофър Робин…