Алън Милн: Къщичката в къта на Пух

— Много лош Инцидент с Пух Мечо!

— Пух! — извика гласецът.

— Това е Прасчо! — извика смаян Пух. — Къде си?

— Отдолу — отговори Прасчо с отдоленглас.

— Къде отдолу?

— Под теб! — изквича Прасчо. — Стани!

— О! — каза Пух и колкото можеше по-бързо се заизправя. — Върху теб ли паднах, Прасчо?

— Върху мен падна — каза Прасчо, когато се чувстваше вече съвсем добре.

— Без да искам! Съжалявам!

— Нямах намерение да съм отдолу — каза Прасчо с въздишка. — Но сега съм вече добре, Пух, и се радвам, че това си ти!

— Какво се е случило? — каза Пух. — Къде се намираме?

— Мисля, че сме в някакъв вид Дупка. Аз вървях тук наоколо и търсех някого… и изведнъж — мен вече ме нямаше там. И тъкмо когато се изправях, за да разгледам къде съм, нещо се стовари върху мен. И това беше ти!

— Така значи! — каза Пух.

— Да — каза Прасчо. После се приближи още повече и нервно продължи: — Пух, не мислиш ли, че сме попаднали в Капан?

Пух не беше мислил по това, но кимна утвърдително, защото неочаквано си спомни как веднъж той и Прасчо изкопаха Пухов Капан за Муслони. И се досети какво се бе случило сега: той и Прасчо са паднали в Муслонски Капан за Пухове! Ето това беше!

— Какво ще се случи, когато дойде Муслона? — попита Прасчо, треперейки, откакто чу новината.

— Може би той няма да те забележи, Прасчо — окуражи го Пух, — защото ти си Толкова Малко Животно!

— Но той ще забележи теб, Пух!

— Той ще мезабележи и аз ще го забележа — каза Пух, като помисли. — Ние ще се забелязваме от доста дълго време и тогава той ще каже: „Хо-хо!“

Прасчо потръпна при мисълта за това „Хо-хо!“ и ушите му започнаха сами да трепкат.

— Ка-какво ще му отговориш ти? — попита той.

Пух се помъчи да измисли нещо, но колкото повече мислеше, толкова повече чувстваше, че няма подходящ отговор на „Хо-хо!“, казано от Муслон с такъв тон, с какъвто този Муслон щеше да го каже.

— Нищо няма да кажа! — каза най-сетне Пух. — Просто ще си тананикам, като че ли чакам нещо.

— Но той може би ще повтори това „Хо-хо!“ — предположи Прасчо развълнуван.

— Ще го повтори — каза Пух.

Ушите на Прасчо затрепкаха така бързо, че трябваше да ги подпре на стената на Дупката, за да се укротят.

— Той ще повтори — каза Пух, — но аз ще продължа да си тананикам. И това ще го Смути. Защото, когато кажеш два пъти „Хо-хо!“ със злорадство, а другият продължава да си тананика, ти внезапно започваш да чувстваш, че трети път, че… че… е, добре, чувстваш…

— Какво?

— Че няма защо — каза Пух.

— Какво няма защо…

Пух знаеше какво „няма“, но понеже беше Мече с Много Малко Ум, не можеше да намери думите.

— Е, добре, няма защо… — повтори той.

— Искаш да кажеш, че няма защо повече да „Хо-хо-каш?“ — каза Прасчо обнадежден.

Пух го погледна с възхищение и каза, че точно това е мислил. Че ако продължаваш през цялото време да тананикаш, не може другият непрекъснато да казва „Хо-хо!“.

— Но той ще каже нещо друго — каза Прасчо.

— Точно така. Той ще каже: „Какво е всичко това?“ И аз ще му отговоря (това е чудесна идея, Прасчо, която току-що ми дойде в главата), ще му отговоря, че това е Капан за Муслони, който аз съм направил, и чакам сега някой Муслон да падне вътре. И ще продължавам да си тананикам. Това ще го Обърка.

— Пух! — извика Прасчо и сега беше негов ред да се възхищава. — Ти ни спаси!

— Така ли? — каза Пух не много уверено.

Но Прасчо беше сигурен. Той вече виждаше как Пух и Муслона се разговарят. И изведнъж си помисли с тъга колко хубаво би било, ако той — Прасчо — и Муслона водеха такъв важен разговор, а не Пух. При все че обичаше Пух, той знаеше, че има повече Ум от него, и разговорът щеше да бъде по-добър, ако той, а не Пух участваше. И какво блаженство би било да си спомня после нощем деня, когато е отговарял така храбро на Муслона, както би отговарял, ако нямаше Муслон. Толкова лесно му изглеждаше сега. Просто знаеше какво би казал:

Муслона (злорадо). Хо-хо!

Прасчо безгрижно). Тра-ла-ла, тра-ла-ла!

Муслона (изненадан и вече не много сигурен). Хо-хо!

Прасчо (още по-безгрижно). Тру-ту-тум, тру-ту-тум!

Муслона (понечва да каже хо-хо, но неловко го обръща на кашлица). Х’рм! Какво е всичко това?

Прасчо (изненадан). Здравей! Това е Капан, който съм направил, и чакам някой Муслон да падне в него.

Му слона (много разочарован). О! (след дълга пауза)Сигурен ли си?