Алън Милн: Къщичката в къта на Пух

— Всичко освен мед! — каза Тигъра.

На Пух му стана приятно и каза, че щом привърши закуската си, ще го заведе у Прасчови и там ще може да опита неговите жълъди.

— Благодаря ти, Пух — каза Тигъра, — защото наистина жълъдите са най-любимата храна на Тигрите!

И така след закуската те тръгнаха към Прасчови. По пътя Пух обясняваше, че Прасчо е Много Малко Животно, затова не обича бабаитите, и помоли Тигъра да не се перчи много — поне в началото. А Тигъра — който през всичкото време се криеше зад дърветата и се хвърляше върху сянката на Пух, когато той не го гледаше — каза, че Тигрите са бабаити само преди закуска и щом им дадат няколко жълъда, те стават Тихи и Разнежени. Така лека-полека те стигнаха и почукаха на вратата на Прасчовата къща.

— Здрасти, Пух — каза Прасчо.

— Здрасти, Прасчо. Това е Тигър.

— О, това ли е? — попита Прасчо и се промъкна до другия край на масата. — Мислех, че Тигрите са по-малки!

— Но не и големите! — каза Тигъра.

— Те обичат жълъди — каза Пух — и затова дойдохме тук. Бедният Тигър още не е закусил!

Прасчо бутна купата с жълъдите към Тигъра, каза „Заповядай!“ и чак когато се прилепи към Пух, се почувства много по-храбър и каза с безгрижен тон:

— Значи ти си Тигър? Добре, добре!

Но Тигъра не отговори, защото устата му беше пълна с жълъди. След дълго мляскане той изфъфли:

— Ъе е тоае…

И когато Пух и Прасчо попитаха „какво?“, той отговори „изви… яйте!“ и за момент изскочи навън.

Когато се върна, каза твърдо:

— Тигрите не обичат жълъди!

— Но ти каза, че обичат всичко освен мед — каза Пух.

— Всичко освен мед и жълъди! — обясни Тигъра.

Като чу това, Пух каза: „Да, разбирам!“, а Прасчо, на когото стана много приятно, че Тигрите не обичат жълъди, попита:

— Какво ще кажеш за магарешки тръни?

— Магарешките тръни — отговори Тигъра — са най-любимата ни храна!

— Тогава нека отидем при Ийори — каза Прасчо.

Тримата тръгнаха и след като вървяха, вървяха и вървяха — стигнаха до тази част на Гората, където беше Ийори.

— Здрасти, Ийори — каза Пух, — това е Тигъра.

— Какво е? — попита Ийори.

— Това — обясниха Пух и Прасчо едновременно, а Тигъра се усмихна с най-радостната си усмивка и нищо не каза.

Ийори обиколи от едната страна Тигъра, после от другата.

— Какво казахте, че е това! — попита той.

— Тигър.

— О! — каза Ийори.

— Той отскоро е тук — обясни Пух.

— О! — повтори Ийори.

После дълго мисли и накрая каза:

— Кога ще си върви?

Пух обясни на Ийори, че Тигъра е голям приятел на Кристофър Робин, че е дошъл да остане в Гората, че… А Прасчо обясни на Тигъра, че не трябва да обръща внимание на думите на Ийори, защото той винагие мрачен, а Ийори обясни на Прасчо, че тъкмо напротив — тази сутрин се чувства извънредно радостен, а Тигъра обясняваше на всички, които слушаха в момента, че още не е закусил.

— Сетих се, че бяхме тръгнали за нещо — каза Пух. — Тигрите винаги се хранят с магарешки тръни, та затова дойдохме да те видим, Ийори!

— Ех, нищо… Пух!

— О, Ийори, не трябва да мислиш, че не съм искал и да се видим…

— Е, да, да, разбира се! Но вашият нов раиран приятел естествено трябва да закуси. Как казахте, че се нарича?

— Тигър.

— Тогава ела насам, Тигре!

Ийори го заведе в най-бодливата част на трънената си градинка и я посочи с копитото си:

— Това най-трънливо парче пазех за рождения си ден — каза той. — Но всъщност какво сарождените дни? Днес са тук, утре ги няма! Заповядай, Тигре!

Тигъра му благодари и малко тревожно погледна към Пух:

— Наистина ли са магарешки? — пошепна той.

— Да — каза Пух.

— Тези, които Тигрите обичат най-много?

— Точно така! — каза Пух.

— Добре! — каза Тигъра. И си натъпка устата. Чу се силно хрускане. — Ох! — извика той, седна на земята и си напъха лапата в устата.

— Какво стана? — попита Пух.

— Па̀ри! — изфъфли Тигъра.

— Вашият приятел — каза Ийори, — изглежда, е налапал пчела.

Приятелят на Пух престана да си клати главата, за да може да си извади бодлите от езика, и обясни, че Тигрите не обичат магарешки тръни.

— Тогава защо унищожи толкова много? — попита Ийори.

— Но ти каза — започна Пух, — ти каза, че Тигрите обичат всичко освен мед и жълъди!

— И магарешки тръни — извика Тигъра, като тичаше около тях с изплезен език.

Пух погледна тъжно.

— Какво да правим сега? — попита той Прасчо.

Прасчо знаеше какво, затова веднага каза, че трябва да се видят с Кристофър Робин.