Алън Милн: Къщичката в къта на Пух

— Пух — каза плахо той, защото не искаше Пух да помисли, че вече се Предава, — мислех си дали не е по-добре да отидем сега у дома да репетираме твоята песничка, а да я изпеем на Ийори утре или… през седмицата, когато се случи да го видим?

— Това е добра идея, Прасчо. Но нека да я репетираме докато вървим. Не бива да репетираме в къщи, защото това е специална песен, която се Пее на Открито в Снега!

— Сигурен ли си? — попита загрижен Прасчо.

— Е, добре, Слушай сам, Прасчо, тя започва така: „Колкото повече сняг вали, тра̀-та-та-та̀м…“

— Тра̀-та какво? — попита Прасчо.

— Та-та̀м! — каза Пух. — Прибавих това, за да заприлича повече на песничка: „Колкото повече сняг вали, тра̀-та-та-та̀м, колкото повеч вали.“

— Не каза ли „сняг вали“?

— Да, но това беше първото „тра̀-та-та-та̀м“ — обърна се Пух, — чакай, ще ти я изпея цялата и тогава ще разбереш!

И той запя пак:

Изпя я така, както се пее най-добре, и като свърши, очакваше Прасчо да каже, че от всички Песни на Открито в Снега, които е слушал досега, тази е най-хубавата. Но Прасчо, след като прецени внимателно, каза тъжно:

— Пух, не толкова пръстите, колкото ушите!

Те наближиха Мрачното Място на Ийори, където той живееше. Но тъй като все още беше много заснежено зад ушите на Прасчо — и това много му дотягаше, — те свърнаха към малката борова горичка и седнаха на оградата, зад която беше мястото.

Спасиха се от снега, но не и от студа и за да се сгреят, изпяха песничката на Пух точно шест пъти. Прасчо изпълняваше само „тра̀-та-та-та̀м“, Пух останалото, а двамата заедно удряха в такт с пръчки по оградата. След малко се почувстваха постоплени и можеха пак да разговарят.

— Все си мислех — каза Пух, — все си мислех за това: мислех си за Ийори…

— За Ийори?

— Е, бедният Ийори няма къде да живее!

— Наистина няма! — каза Прасчо.

— Ти си имаш къща, Прасчо, и аз си имам къща — и те са много хубави къщи. И Кристофър Робин си има къща, и Бухала, и Кенга, и Зайо си имат къщи, и дори Зайовите приятели и роднини си имат къщи или нещо такова, а бедният Ийори си няма нищо! И така това, което си мислех, е: хайде да построим една къща за него.

— Това — каза Прасчо — е Велика Идея! Къде ще я построим?

— Ще я построим тук — каза Пух, — точно до тази страна на Гората, за да я пази от вятър, и точно тук, където се сетих за това. Ще наречем това място Къта на Пух. И ще построим Къща на Ийори в Къта на Пух!

— Има цял куп пръти от другата страна на Гората — каза Прасчо, — видях ги. Много, много! И всичките са накуп…

— Благодаря ти, Прасчо — каза Пух. — Това, което сега каза, ще бъде от Голяма Полза и затова мога да нарека това място Пухипрасчов Кът, ако само Къта на Пух не звучеше по-добре, както е наистина, понеже е по-кратко и по̀ прилича на Кът. Тръгвай!

Те скочиха от оградата и отидоха от другата страна на горичката, за да пренесат прътите.

Кристофър Робин прекара цялата сутрин у дома си, като пътуваше до Африка и обратно. И тъкмо слизаше от лодката и се канеше да разгледа наоколо, когато… кой, мислите, почука на вратата, кой друг, ако не Ийори!

— Здрасти, Ийори! Как си? — каза Кристофър Робин, като отвори вратата и излезе отвън.

— Продължава да вали — тъжно каза Ийори.

— Така е.

— И замръзва!

— Така ли?

— Да! — каза Ийори. — Все пак — продължи той малко по-бодро — скоро не е имало земетресение!

— Какво се е случило, Ийори?

— Нищо, Кристофър Робин, нищо важно! Сигурно не си виждал къща или нещо такова наоколо?

— Какъв вид къща?

— Просто къща.

— Кой живее в нея?

— Аз. Или поне така мислех. Но навярно не! В края на краищата не могат всички да имат къщи!

— Но, Ийори, аз не знаех, аз винаги съм смятал…

— И аз не знам, Кристофър Робин, но как с този сняг… и това, и онова, а да не споменавам и ледените шушулки и тям подобни! Не е много Горещо на моята поляна в три часа сутринта, както някои мислят. Оградено, ако разбираш какво искам да кажа, но не дотолкова, че да е неуютно. Не е Задушно! Всъщност, Кристофър Робин — Ийори продължи със силен шепот, — съвсем между нас казано — никому не споменавай, — студено е!

— О, Ийори!

— И аз си казах: другите ще съжаляват, ако наистина. Те нямат Мозък — Сивото вещество, по погрешка натъпкано в главите им — и те не Мислят, но ако продължи да вали сняг още шест седмици или приблизително, някой от тях ще почне да си казва: „На Ийори няма да му е много Горещо в три часа сутринта!“ И това ще се Разчуе. И те ще Съжаляват!