Алън Милн - Къщичката в къта на Пух

— Ето я! — каза Прасчо.

— И вътре е така добре, както и отвън! — каза гордо Пух.

Ийори влезе вътре… и пак излезе:

— Невероятно! — каза той. — Това е моята къща, а аз я бях построил там, където ви показах одеве. Изглежда, че вятърът я е издухал тук. Издухал я е над гората и я е оставил тук! А тук е много добре. Наистина много по-добре!

— Много по-добре! — казаха Пух и Прасчо заедно.

— Това показва какво може да се направи, ако си развалиш малко спокойствието! — каза Ийори. — Виждаш ли, Пух? Виждаш ли, Прасчо? Първо Мозък и После — Тежък Труд! Погледнете! Така се строи къща! — гордо каза Ийори.

Те го оставиха вътре, а Кристофър Робин тръгна да закуси заедно с приятелите си Пух и Прасчо. По пътя те му разказаха за Страшната си Грешка. И когато той най-сетне престана да се смее, всички заедно пяха Песента за Снежното време през целия обратен път, като Прасчо, който все още не беше много сигурен в гласа си, пееше само „Тра̀-та-та-та̀м!“.

— Знам, че изглежда лесно — мислеше си Прасчо, — но не всекиможе да го направи!

Мечо Пух се събуди внезапно посред нощ и се ослуша. После стана от леглото, запали свещта и се запъти към долапа с меда — да провери дали някой не се опитва да влезе вътре, — но нямаше никого и той се върна обратно, изгаси свещта и си легна. Но пак чу шум.

— Ти ли си, Прасчо? — попита той.

Но не беше.

— Влез, Кристофър Робин! — каза той. Но Кристофър Робин не влезе.

— Разкажи ми го утре, Ийори! — каза сънливо Пух.

Но шумът продължаваше.

— Рърърърърър — казваше Този, Който беше, и Пух изведнъж разбра, че вече не му се спи.

— Какво може да е? — мислеше той. — Много гласове има в Гората, но този е различен от всички. Не е рев, не е мъркане, не е лаене, не е звуци, които издаваш, когато започваш да съчиняваш стихове. Това е някакъв звук, издаван от странно животно. И тези звуци то ги издава пред вратата ми! Ще го помоля да спре!

Той стана и отвори външната врата.

— Здравей! — каза Пух на тъмното, в случай че някой беше зад вратата.

— Здравей! — каза Този, Който беше.

— О! — каза Пух. — Здравей!

— Здравей!

— О, ето те и теб! — каза Пух. — Здравей!

— Здравей! — каза Странното Животно, като се чудеше докога ще продължава това.

Пух тъкмо се готвеше да каже за четвърти път „Здравей!“, когато се сети, че не бива, и вместо това каза:

— Кой си ти?

— Аз — каза гласът.

— О! — каза Пух. — Заповядайте вътре!

Този, Който беше, влезе и при светлината на свещта двамата се заоглеждаха.

— Аз съм Пух — каза Пух.

— Аз съм Тигър — каза Тигъра.

— О! — каза Пух, защото никога не беше виждал такова животно. — Знае ли Кристофър Робин за теб?

— Разбира се, знае! — каза Тигъра.

— Добре — каза Пух, — но сега е среднощ и това е хубаво време за сън. Утре сутринта ще закусим с мед. Тигрите обичат ли мед?

— Те обичат всичко! — весело каза Тигъра.

— Ако те обичат да спят на пода, аз ще си легна в леглото — каза Пух, — а утре ще правим разни неща. Лека нощ! — Той си легна в леглото и веднага заспа.

Когато сутринта се събуди, първото нещо, което видя, беше Тигъра — клекнал пред огледалото.

— Здравей! — каза Пух.

— Здравей! — каза Тигъра. — Намерих един също като мен. А мислех, че аз съм единственият тук!

Пух стана от леглото и започна да му обяснява какво е огледало, но тъкмо когато стигна до най-интересното място, Тигъра каза:

— Прощавай за момент, но нещо се катери по масата ти! — и с едно силно „рърърърърърър“ той подскочи, хвана края на покривката, смъкна я на пода, омота се три пъти в нея, изтъркаля се до другия край на стаята и след страшна борба си показа главата на бял свят и весело извика:

— Победих ли?

— Това е покривката ми за маса — каза Пух и започна да го отмотава.

— А аз се чудех какво е това — каза Тигъра.

— Слагаш я на масата и нареждаш неща върху нея…

— Тогава защо се опита да ме ухапе, когато не я гледах?

— Не вярвам да е искала — поклати глава Пух.

— Опита се! — каза Тигъра. — Но аз бях много бърз!

Пух постла пак покривката върху масата, постави голямо гърне с мед и седнаха да закусват. Тигъра веднага си натъпка устата с мед… и погледна към тавана, наклони глава на една страна, направи няколко изследователски премлясквания с език, издаде няколко критични и недоброжелателни звуци и накрая изръмжа решително:

— Тигрите не обичат мед.

— О! — каза Пух, като се стараеше да го каже Тъжно и със Съжаление. — Мислех, че Тигрите обичат всичко!