Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Амеран се зави по-плътно в наметалото и се сви на кравай до каменния блок. Откъде можеше да знае, че такова щастие може да се превърне в мъка и срам? Откъде можеше да знае, че неземната радост, която изпитваше, скоро щеше да се превърне в непрестанна болка? В уречения ден тя чакаше от ранни зори на брега, но човекът, който се появи в мъглата, не беше Грей. От описанието на Грей на неговия най-добър приятел тя веднага разбра, че непознатият е Гидиън Хорн. От разстояние двамата мъже много си приличаха. Можеха да бъдат братя, тъй като и двамата имаха коси с цвят на овес, широки и здрави рамене, като на морски воини. Както при Грей, лицето на Гидиън беше обрулено от ветровете и слънцето, но то не издаваше никаква доброта и съчувствие. Устните му бяха жестоки, а когато се усмихнеше, приемаха още по-жесток вид.

Амеран разбра веднага, че нещо не беше наред. Тя се затича и нагази във водата.

— Къде е Грей? Какво се е случило? Болен ли е? — Мисълта за проклятията на майка й се надигна като ураган в главата й. — Къде е той? — молеше тя за отговор, без да спре.

Гидиън я погледна така, като че ли я разсъбличаше с поглед. Тя не го хареса от мига, в който го видя, дори още преди да бе казал и дума. Но тъй като беше най-добрият приятел на Грей, тя потисна чувствата си.

— Къде е Грей? Защо не дойде? Моля ви, отговорете ми!

В смразяващите сини очи на Гидиън нямаше и капчица доброта.

— Той е на борда на кораба, на който принадлежи. Изпрати ме да се погрижа за работите му.

— Изпратил ви е, за да ни отведете с мама на „Феър Уиндс“? — попита тя, след като си помисли, че вероятно днес корабът отплава и Грей е на борда, за да организира заминаването.

Гидиън се разсмя, без на лицето му да се появи усмивка.

— Това ли ви е казал? Какъв хитър дявол е той! Напълно в негов стил е да ме изпрати да оправям кашата, която е забъркал.

Амеран не можеше да помръдне от изненада? Да оправя кашата, която е забъркал? Това не можеше да е вярно.

— Съжалявам, че точно аз трябва да ви съобщя неприятната вест, mademoiselle, но моят лорд и командир Грейсън Карлайл няма никакво намерение да ви заведе в Англия. — Нахалният му поглед се плъзна по нея, без да пропусне нито една част от закръгленото й тяло. — О, той може да е решил да ви заведе с него в Англия по време на някой от многобройните часове на удоволствие с вас, и аз наистина нямам за какво да го виня. Дори и джентълмен като мен може да бъде изкушен да обещае нещо, което няма намерение да изпълни, ако само така ще спечели сладострастието, което вие може да му дадете, mademoiselle.

Амеран не вярваше на това, което чу. Това просто не можеше да бъде вярно. Грей я обичаше. Той многократно й се бе клел във вечна любов, докато тя лежеше в неговите обятия. Не можеше тези обяснения и обещания да са били само средство, за да я накара да спи с него. И все пак, къде беше той сега? Защо не бе дошъл? Защо беше изпратил втория си помощник да й съобщи неприятната новина? Нима беше толкова страхлив, че не можеше да се изправи сам срещу нея?

Множество въпроси изникнаха в съзнанието й. Не, този човек, наречен Гидиън, си правеше някаква лоша шега. Ако Грей смяташе да замине без нея, можеше да дойде да й каже сам или просто да вдигне котва и да отплава, без да се обади.

Докосна кръста на врата си с надеждата, че ще й даде силата, от която се нуждаеше. И разбра отговора на страшния въпрос.

Гидиън проследи движението на ръката й.

— Наредено ми е да не се връщам на кораба без кръста на Грей. Съжалявам.

Амеран прехапа устни и задържа сълзите си. Не искаше Гидиън да види, че плаче. Ни най-малко нямаше вид на човек, който наистина съжалява. Тя имаше странното усещане, че му доставя истинско удоволствие да й донесе тази сърцераздирателна новина. Разкопча верижката с високо вдигната глава.

Гидиън протегна ръка и каза:

— Позволете ми, mademoiselle.

Амеран бързо се дръпна. Не искаше да докосва плътта й, дори и ако ставаше дума за помощ. Когато махна кръста от гърдите си, тя изпита болка, като че ли й изтръгваха сърцето.

Гидиън протегна ръка и тя пусна кръста в дланта му. Той стисна здраво в ръката си кръста и верижката.

— Няма да е разумно от страна на лорд Карлайл да се върне в Уайтхол без това. — Той се разсмя. — Херцогиня Мороу ще превърне живота му в ад.

Херцогиня Мороу? Амеран недоумяваше. Грей не й беше споменавал за такава жена. Беше се заклел, че й е разказал всичко за себе си, което тя трябваше да знае.

Гидиън я изгледа остро.

— Разбирам, че Грей не ти е споменал нищо за Констанс. Предвид обстоятелствата той би бил истински глупак, ако ти е говорил за своята годеница.