Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

— Той има годеница?

— Констанс и Грей трябва да се оженят веднага щом се върнем в Англия.

Амеран кимна примирено. Значи тя не беше за Грей нищо повече от мимолетно забавление, просто една крачка встрани, с която да запълни времето, когато е далеч от любимата си. Как можа да бъде такава глупачка? Ако Гидиън не беше тук, тя щеше да се хвърли на брега и да ридае, докато не й останат никакви сълзи.

Гидиън погледна кръста и изрази възхищението си.

— Констанс го подари на Грей, за да има винаги със себе си нещо, което да му напомня за тяхната любов, независимо къде се намира — обясни той.

Амеран едва се сдържаше да не отиде вкъщи и да изтрие мястото между гърдите си, където беше лежал проклетият кръст. Сигурно е така. Грей я беше лъгал. Той не бе изпитвал любов към нея, а само похот, и тя бе толкова отзивчива да задоволи желанията му! Чудеше се дали не се бе смял вътрешно, докато тя му се отдаваше. Колко убедителен беше само! Беше повярвала на всяка негова дума! Майка й е била права за всичко. Тя наистина не бе нищо повече от една долна пристанищна курва. За Грей тя беше една от многото.

Гидиън размаха кръста пред лицето й.

— Струва много пари, както, предполагам, си разбрала. — От очите му струеше студенина и обвинение.

Очите на Амеран заблестяха от омраза.

— Не съм откраднала този медальон, мосю Хорн, ако имате това предвид. Грей ми го подари.

Гидиън се усмихна и пусна кръста и верижката в джоба си.

— Сигурно. И друг път се е случвало да върши глупости, когато се остави сърцето да води здравия му разум.

Амеран въздъхна. Значи тя не беше първата, която се е подмамила от лъжливите му обещания и обяснения. Но не изпитваше никакво удовлетворение от този факт.

— Извинете, ако съм ви обидил, mademoiselle. Знам само това, което са ми казали.

— Грей ви е казал, че съм го откраднала? — попита тя, изпълнена с гняв и недоверие.

Амеран се почувства гола под изпитващия поглед на Гидиън.

— Не е трудно да се досетиш защо един мъж може да направи крачка встрани заради красавица като теб. Аз самият дори мога да бъда убеден да вляза в тези пещери с теб, ако имам възможност и бъда поканен.

Стомахът й се сви. Грей беше разкрил най-интимната част от тяхната любов.

Ръката на Гидиън се плъзна от рамото към гърдите й. Амеран му зашлеви шамар.

— Ако ти е скъпа тази ръка, съветвам те да я държиш при себе си.

Гидиън се разсмя грубо.

— Наистина си толкова пламенна, колкото казва Грей. Той те е държал цялата в ръцете си. — Гласът му омекна, но не стана по-мил. — Разбирам мъката, която изпитваш. Знам как мога да облекча болката ти. — Той я сграбчи и я притисна към гърдите си. Обсипа с целувки врата й. — Бъди само един час с мен и се заклевам, че ще забравиш името на командира на „Феър Уиндс“. Дори може би ще успееш да ме убедиш, че жена с такива изключителни таланти като твоите трябва да се върне с мен в кралския Двор.

Само с едно рязко движение Амеран повдигна полата си и измъкна кинжала от ножницата. Вдигна го високо, готова да го забие в сърцето на Гидиън, ако той не се дръпнеше.

Острието проблесна на ранната утринна светлина. Острият му връх заблестя.

— Отстъпете назад, мосю Хорн — предупреди го тя. — Използвала съм това преди и няма да се двоумя да го използвам отново. — Стискаше здраво дръжката от слонова кост.

Гидиън избухна в смях, но направи това, което му нареди.

— О, mademoiselle, как бих искал да разполагам с един час, който да прекарам с вас. Ще ми достави удоволствие да ви поставя на колене. Няма да сте първата дива котка, която ще опитомя, но смея да заявя, че сте най-предизвикателната. Ще…

Амеран завря ножа пред лицето му.

— Никой мъж не е бил толкова нахален, без някой ден да съжалява за това.

Гидиън погледна ножа, след това Амеран, и пак ножа.

— Ах ти, миризлива, парцалива французойко. Всички сте курви. Дори и тази помпозна кукла, която се е качила на трона ви.

— Ако намираш французите за толкова отвратителни, защо просто не се махнеш?

— С най-голямо удоволствие, mademoiselle. С удоволствие. — Гидиън се поклони престорено и се усмихна подигравателно. — Ще предам на лорд Карлайл поздрави от вас.

Амеран изчака Гидиън да се качи на лодката и да загребе към кораба. Едва след това свали кинжала. Човек трябваше да е пълен глупак, за да обърне гръб на Гидиън, дори и за миг.

Сълзите, които толкова дълго бе задържала, бликнаха от очите й. Сърцето не можеше да я боли повече, дори и да го бяха изтръгнали от гърдите й.