Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Амеран не вярваше на ушите си. Майка й щеше да се противопостави, но нямаше избор. Трябваше да се съгласи да напусне Франция. След като баща й го нямаше вече в Мер, нямаше кой да ги защитава от суеверните им съселяни, които ги обвиняваха за всяка буря, за всеки лош улов и за всяка смърт или нещастие в морето.

— Ще направиш всичко това за мен?

— Да, това и други работи също. — Грей я притисна до себе си още по-силно. — Искам да станеш моя съпруга. Ще бъда добър съпруг. Аз съм доста богат и нищо няма да ти липсва. — Усмивката му направо я разтопи. — И с всеки изминат ден ще те обичам все повече и повече, въпреки че не знам как бих могъл да обичам повече, отколкото обичам сега.

Амеран се загуби в погледа му. Синевата му я успокои от мрачните предчувствия.

— Аз съм твоя, можеш да постъпиш с мен както пожелаеш.

— Тогава ще дойдеш ли с мен в Англия? — попита той изгарящ от нетърпение.

— Готова съм да отида навсякъде, където наредиш — отвърна нежно тя.

Грей я притегли още по-близо.

— Това богатство е много по-голямо от всичко, което съм очаквал и което заслужавам. Обещавам ти никога да не съжаляваш за решението си.

Най-после устните му се впиха в нейните. Целувката му беше нежна и въпреки това властна. Пламенността й подсказваше, че ще последва още по-голяма страст.

Последваха още много целувки и тя усети, че се разтапя. Знаеше, че не е създадена за никой друг, освен за нейния английски морски капитан. С всички сетива изпитваше изгарящо желание и болезнена необходимост за още една целувка, после за още една.

Нова целувка опари сочните й устни.

— Мое скъпо съкровище, жадувах този миг, откакто за първи път те видях — каза Грей останал без дъх.

Амеран усети как минава все повече и повече под негова власт.

— Moi, aussi, mon cher. Аз също, любими. — Зарови лице в космите на гърдите му. Това, което чувстваше дълбоко в себе си, я плашеше. Не беше ли това страшният грях, за който майка й неколкократно я бе предупреждавала? Отчаяно се бореше с изгарящата я сладост. Грей не беше като мъжете, за които я предупреждаваше майка й. Обещанието му за брак беше искрено, а не евтин ход, за да легне с нея.

Без да я предупреди, Грей я освободи от прегръдките си.

Амеран се пресегна и се хвана за мокрия камък, за да удържи разтрепераното си тяло. Какво имаше? Какво бе направил?

Тъгата, която изпитваше Грей, се изписа на лицето му.

— Съжалявам, любима. Нали ще ми простиш моето недостойно поведение?

— Да ти простя? — Амеран веднага усети причината за тревогата на Грей. Тя се усмихна, разтвори ръце и му даде знак да се приближи. — Няма причина за извинения. Не си направил нищо лошо.

Погали косата й.

— Сигурна ли си?

— Никога друг път не съм била по-сигурна от това. Обичам те и те желая точно толкова, колкото и ти ме желаеш.

Без никакъв срам тя притегли неговата глава към своята и целуна устните му с такава страст, че самата тя се изненада. Усети как той се предава на желанието на устните й.

— О, скъпа моя, моя скъпа Амеран — повтаряше отново и отново. — Нали не се съмняваш в чувствата си?

— Да, да, хиляди пъти да — уверяваше го тя.

Грей бързо свали ризата си и я разстла върху износения килим.

Амеран тръпнеше от благоговение. Раменете му бяха точно толкова широки и силни, колкото си бе представяла. Гърдите му бяха изящно изваяни. Тя се възнесе от мъжествения му аромат. Как копнееше да се пресегне и да го докосне, но се страхуваше. Как ли щеше да реагира? Откъде да разбере какво трябва да направи?

Тя се пресегна свенливо и докосна златния кръст на врата му. Беше инкрустиран с диаманти, рубини и изумруди.

— Намерих го преди много години, когато бях малко момче — обясни той. — Гмурках се в едно езеро и го намерих там, под един камък. — Целуна пръстите й един по един с цялата нежност, на която бе способен.

Ръката й се плъзна по сянката, която бе останала под кръста от липсата на слънце. Прошепна:

— Красив е.

— Едно време мислех, че това е най-красивото нещо, което човек някога е сътворил. — Верен на своята нежност, той внимателно я положи да легне върху ризата. — Мислех така, докато не срещнах теб.

Сърцето й запрепуска лудо.

— В продължение на много години този кръст ми носеше късмет. И въпреки това никога не съм бил по-богат, отколкото сега.

Леки тръпки преминаха по цялото й тяло, когато той свали дрипавата алена дреха от раменете й. Две нежни възвишения от плът се изправиха пред него, да го поздравят. Той погали с връхчето на пръста си рождения й белег с форма на светкавица. Усмихна се и каза: