Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

— Ти не се ли страхуваш от духове? — Държеше я покровителствено за ръката.

— Живите хора са много по-опасни от мъртвите.

Грей спря и я извърна, така че да застанат лице в лице.

Изтегли назад тъмните къдрици около страните й и каза:

— Надявам се, че не се страхуваш от мен.

— Никога не бих могла да се страхувам от теб. — Тя затаи дъх. — Никога — повтори тя, въпреки че й се зави свят и краката й омекнаха, като че ли нямаше да я издържат.

Грей я хвана здраво за раменете. Очите му уловиха погледа й.

— Не мога да обясня какво изпитвам, Амеран, защото никога преди това не съм се чувствал така.

— И аз.

Вдигна ръката й до устните си и я целуна.

— Надявах се толкова много. — Дишаше по-спокойно. — Искам да ти кажа толкова много неща. Толкова много искам да науча за теб.

Амеран имаше усещането, че ще избухне от щастието, което я изпълваше. Като се държеше здраво за ръката му, тя го поведе през лабиринт от коридори до една стаичка, дълбоко в пещерата. Беше я намерила като малко момиченце, когато си правеше екскурзии, за да проучва местността. Това беше тайното й убежище от тирадите на майка й, както и от подигравките и обидите на селяните. Баща й казваше, че това е нейната стая на съкровищата, защото бе натрупала там цяла колекция карти, книги, картини от далечни земи, черги, въжета и морски уреди, красиви чинии, няколко гърнета и всякакви други неща, които беше намерила по брега.

Амеран сложи една възглавничка върху изтъркания килим на земята и го покани да седне. След това му наля чаша студена вода от една кана, на която с цветни бои бяха изрисувани птица и цвете.

— Ако си гладен, има малко хляб — каза, след като той пресуши водата. Искаше да му е удобно.

Грейсън не можеше да отлепи очи от нея.

— Загубих желанието да се храня в мига, в който те видях.

Амеран седна на земята до него. Добре познаваше това усещане. Попиваше всяка негова дума, докато той й разказваше всичко за себе си.

— Бих искал този ден никога да не свършва — каза той, когато дойде време да си тръгва.

Тя задържа ръката му на бузата си и отвърна:

— Страхувам се всичко това да не свърши прекалено бързо.

Оставаше да я целуне. Как жадуваше да усети устните му впити в нейните. Майка й я бе накарала да обещае, че няма да се отдаде на никой мъж. И въпреки това, когато беше с Грей, тя копнееше да направи точно това.

— Не трябва да свършва — каза тихо той.

Не можеше да повярва, че го е чула да казва това. И когато не каза нищо повече, тя беше сигурна, че е чула думите във въображението си.

Следващите няколко дена бяха изпълнени с повече слава и великолепие, отколкото може да се поберат в един човешки живот. Бяха заедно от зори до мрак. Нямаше значение къде са и какво правят… провираха се из скалите с малката лодка, говореха си в пещерите, устройваха пикници на брега, къпеха са в малки тайни заливчета, хранеха гларусите от върха на скалите… нищо нямаше значение, щом бяха заедно.

На четвъртия ден отново стана дума за неговото заминаване. Договорите бяха подписани, кореспонденцията беше завършена и предадена от крал Луи на командира на „Феър Уиндс“. Скоро „Феър Уиндс“ щеше да поеме курс към Англия. Скоро той щеше да я напусне. И въпреки всичко неговите устни още не търсеха от нея страстта, която тя копнееше да му подари. Той още не бе поискал от нея това, което тя щеше да бъде толкова щастлива да му даде.

— Мога ли да се надявам, че ти изпитваш към мен същите чувства, които аз изпитвам към теб? — попита я, когато се оттеглиха в тишината на скалите.

Беше прекалено развълнувана, за да произнесе отговора.

— Вълнувам ли те така, както ти ме вълнуваш? — попита той изпълнен с надежда.

— О, да. Да — повтори тя няколко пъти.

Грей се бе прилепил до нея, когато й каза:

— Обичам те, Амеран. Кълна се, че те обичам. Никога преди това не съм се клел в любов.

Сълзи на щастие се отрониха от очите й.

— И аз те обичам. Обичам те. Да! Обичам те.

Той погали страната й и каза:

— Бяхме много кратко време заедно, но имам чувството, че съм те познавал цял живот. И искам да прекарам остатъка от живота си, като те обичам. — Никога преди това не бе изпитвала такова блаженство. Дори не смееше да мечтае за такова щастие. — Имам намерение да те взема в Англия с мен.

Сърцето й спря да бие. Би отишла с него на край света, но какво щеше да прави майка й? Горката мама. Не можеше да я остави.

Той сякаш четеше мислите й.

— Ще вземем майка ти с нас, разбира се. Има лекари, който могат да я излекуват от всяко заболяване.