Кристофър Прист - Машината на пространството

Тук край двореца Хемптън Корт станахме свидетели на любопитна гледка. Намирахме се на достатъчно разстояние от местата, разрушени от марсианците, та опасността не изглеждаше чак толкова близка, но въпреки това не чак толкова далечна, за да не започне евакуация на жителите. В резултат човек можеше да наблюдава два съвършено противоположни вида настроения. Местните хора, жители на Темза Дитън, Моулзи и Сърбитън напускаха домовете си и насочвани от преуморените от работа полицаи и пожарникари, се отправяха към Лондон.

В същото време пътеките в парка на двореца, който винаги е бил любимо място за разходка на излетници от Лондон, в този чудесен летен следобед бяха пълни с тълпи от хора, дошли да се порадват на меките слънчеви лъчи. Те положително бяха забелязали шума и суетнята наоколо, но явно твърдо бяха решили да не разрешават подобни събития да попречат на приятното им прекарване.

Гарата на Темза Дитън на южния, срещуположен на двореца бряг беше претъпкана с хора и на паважа пред входа се виеше дълга редица от бягащи, които чакаха при първа възможност да се качат на някой влак. И въпреки всичко от вагоните на всяка пристигаща композиция слизаше по някой и друг закъснял любител на летни следобедни разходки.

Колцина от тези млади мъже с елегантни блейзери и девойки, скрити под копринените слънчобрани, щяха да видят някога отново домовете си? За тях ние тримата трябва да сме представлявали странна гледка: Амелия и аз, облечени все още в изпоцапаните си одежди, а мистър Уелс — гол до кръста. Струва ми се, че денят беше достатъчно необикновен, за да може облеклото ни да направи някому особено впечатление.

Мисля, че приближавахме вече Кингстън на Темза, когато чухме първите изстрели на артилерията и веднага застанахме нащрек. Мистър Уелс загреба по-енергично, а ние с Амелия се извърнахме на запад, за да видим смъртоносните триножници веднага щом се появят.

Засега от тях нямаше и следа, но далечните оръдия не спираха канонадата си. За миг зърнах дори хелиограф, който проблясваше от хълмовете оттатък Ешър и сякаш в отговор някъде пред нас излетя яркочервена сигнална ракета, повлякла след себе си тъмната си димна следа; така или иначе оръдията в непосредствена близост с нас бездействаха.

В Кингстън отново се сменихме на греблата и аз се залових здраво за тях, за да изминем и последния преход до Ричмонд. Бяхме неуморни, изпълнени с желание да завършим най-после това дълго пътешествие. Мистър Уелс се беше настанил на носа на лодката и не обърна внимание върху силния шум, който хората, които прекосяваха Кингстън Бридж, вдигаха. Излетници тук не се виждаха. Струва ми се, че най-сетне опасността беше накарала хората да се приберат по домовете си.

Няколко минути след като отминахме и последната сграда на Кингстън, Амелия протегна ръка и възкликна:

— Едуард! Ричмонд парк! Почти стигнахме.

Хвърлих поглед през рамо и видях красивото възвишение. На самото било на хълма се очертаваха черните силуети на дулата на оръдията, но това ни най-малко не ме изненада.

Марсианците бяха очаквани и този път щяха да срещнат сериозна съпротива.

Натиснах греблата с нови сили, опитвайки се да забравя болките в гърба и ръцете си.

На една миля северно от Кингстън реката извиваше на северозапад и склонът на Ричмонд Хил започна да се отдалечава от нас. Временно се приближавахме към марсианците и отново чухме далечна артилерийска канонада. След няколко минути й отговориха оръдията от Буши парк. И тримата щяхме да счупим вратовете си да се оглеждаме, но никъде не се виждаше и следа от марсианците. Нервите ни се опънаха докрай при мисълта, че са някъде наблизо, но въпреки това остават невидими за нас.

Отминахме Туикнам, но в града нямаше никакви признаци на евакуация; може би хората бяха напуснали вече домовете си или седяха скрити, с надеждата, че марсианците няма да ги забележат.

Следвайки извивките на реката, се насочихме на изток към Ричмонд; по едно време Амелия се провикна, че е забелязала дим. Обърнахме погледи на югозапад и видяхме как откъм Моулзи се издига стълб черен дим. Артилерията не млъкваше. Марсианците, движещи се бързо в околностите на Съри, представляваха трудна мишена, ето защо градовете, към които приближаваха, оставаха беззащитни.

Не след дълго дим започна да се издига и над Кингстън, Сърбитън и Ешър. Скоро след тях и над Туикнам… на края забелязахме и един от мародерите. Движеше се бързо по улиците на Туикнам на не повече от миля от нас. Виждахме как огненият лъч на оръдието му шари необезпокояван на всички страни, а в същото време артилерийските снаряди безуспешно се опитваха да уцелят врага и попадаха винаги на не по-малко от стотина стъпки от хищната машина.