Доминго Сантос: Нещото, паднало от пространството

Беше четири и трийсет и пет на разсъмване, когато то падна. Много автомобилисти, които в този момент се движеха по автострада N-II, го видяха. Забелязаха наклонената блестяща следа, която се спускаше от небето, за да се скрие зад боровата горичка от другата страна на хълма. „Метеорит!“ — помисли един от тях, натискайки педала на газта. Жената на друг кръстоса пръсти в скута си и тихо си пожела нещо. Когато пада звезда е добре да изкажеш желание.

Но не беше падаща звезда. През остатъка от нощта, всички автомобилисти, минаващи край околностите на седемдесет и деветия километър на автострада N, можеха да забележат бледото сияние зад горичката, където малко преди това бе паднал неизвестния обект. Жителите на близкото селище, на около осем километра от нея, не закъсняха да се сдобият с новината за случката. Зареждайки резервоарите на колите, Пако, нощния дежурен на бензиностанцията, разположена в неговото начало, трябваше да я чуе няколко пъти, а няколко шофьори на камиони бяха спрели, за да я съобщят нарочно и докато пиеха чашка кафе и пушеха по цигара, отново разправяха какво са видели. Пако предаде новината на хлебаря, който приготвяше печивото за деня, а той от своя страна я каза на първите ранобудници, които влязоха в хлебарницата, за да си купят хляб за обяд. Докато те се придвижваха към своите ниви, някои от тях срещнаха пътен полицейски патрул и също я съобщиха. Полицаите взаимно се изгледаха, след това решиха да отидат нататък и да видят какво става.

Да, зад горичката имаше някакъв слаб блясък и първата светлина на зазоряване го караше да избледнява. Двамата полицаи оставиха мотоциклетите си на крайпътното платно и осветявайки пътя си с електрически фенери се отправиха към горичката. Приближавайки се към мястото, откъдето струеше блясъкът, те отбелязаха, че околната температура се покачваше бавно, но осезаемо. Беше естествено: отделяне на топлина вследствие на удара… Когато преминаха през горичката, те стигнаха до леко вдлъбната, обширна поляна. Там се намираше нещото, паднало от пространството.

Двамата мъже спряха. Приличаше на голяма сфера, оголена и полирана като билярдна топка, интензивно светеща като слънчев диск. Повърхността й беше нажежена до бяло.

— Огромна е — отбеляза единият от полицаите.

Другият мълчаливо се съгласи, диаметърът й бе около осем метра, формата й не беше съвсем сферична, а по-скоро слабо овална. Външната й повърхност изглеждаше полирана, метална или керамична и по нея не се забелязваха грапавини или някакви несъвършенства.

— Какво да правим? — попита партньора си този, който бе заговорил пръв.

— Няма да се доближаваме — отвърна навъсено другият. — Това нещо пламти като ад. Да тръгваме, ще съобщим случилото се. Други ще решат какво трябва да се направи.

Пресичайки горичката и излизайки на поляната, в ранната сутрин се появиха първите любопитни. Макар че повърхността на обекта все още беше твърде гореща, той бавно губеше своята яркост. Причините бяха две: дневната светлина намаляваше блясъка му, освен това забележимо изстиваше. Цветът му бе станал сиво-бял, сякаш беше направен от алуминий, въпреки че общо взето вече не оставаше впечатлението да е направен от някакъв метал. Един от любопитните, който някога бе прочел „Война на световете“, каза, че случилото се наподобява на началото на романа на Уелс. И почти веднага се разпространи мълвата, че всички се намират пред космически кораб. Наистина, полираната повърхност и геометричната сфероидална форма не даваха поводи да се мисли за него като за метеорит от естествен произход…, освен ако не ставаше дума за такъв с извънредно специални характеристики. Започнаха да се правят догадки относно формата и намеренията на възможния екипаж на сферата, дори някой каза, че би трябвало да предупредят армията, която да докара нужните оръжия за защита. Друг някой бързо добави, че те трябва да бъдат ракети с ядрени бойни глави. Някъде след пладне пристигнаха първите представители на властта: полковник от артилерията, чиято част бе разположена на около шейсет километра от мястото на събитието, и група войници. По това време обектът почти беше изстинал, повърхността му бе хладна. Първото, което направиха, бе да се освободят от любопитните в близката околност. Беше поставен кордон от войници, въоръжени с автоматично оръжие и готови да предотвратят всяка неприятна възможност.