Доминго Сантос: Нещото, паднало от пространството

Полковникът и шефът на специалистите изглеждаха разочаровани. Детекторите показваха слаби изменения във вътрешността на обекта: биенето на машината бе станало по-ускорено, същото се отнасяше и за останалите спазматични движения, сякаш обитателите на вътрешността бяха по-възбудени от всякога.

— Знаят какво правим — отбеляза шефът на специалистите — и това ги възбужда. Може би искат да отворим капсулата, възможно е и да са възбудени, защото са разбрали, че искаме да им помогнем. Не зная, причината може и да е друга, но докато не отворим обекта и не стигнем до вътрешността му, няма да разберем.

— Трябва да го направим! — изгрухтя полковникът с типичната за военните сигурност, която подсказваше, че каквито и да са, заповедите следва да се изпълняват. — Да, по дяволите, трябва да го направим!

Групата от войници, заобиколили обекта, сега беше по-многобройна от всякога. Две артилерийски оръдия от различен калибър бяха докарани за всеки случай, а дулата им бяха прицелени в обекта. Числото на любопитните около войнишкия кордон се бе увеличило и продължаваше да се увеличава, очите им се взираха в необикновения феномен. Журналисти от цял свят бяха разпространили новината, техните събратя заедно с фотографите си пробиваха път с лакти, в търсене на по-добра позиция всред тълпата. Във въздуха витаеше напрегнато очакване.

— Ще заложим всичко на карта — заяви шефът на специалистите. — Ще опитаме още един път!

И този път самият той ръководеше операцията. Макар и непоклатима, цепнатината се бе разширила с почти още един милиметър, което даваше надежди. Търсейки по-слаби места, този път зарядите бяха поставени на всеки десет сантиметра, всеки от тях на възможно най-голяма дълбочина. Когато работата приключи, обектът изглеждаше като опасан с дебел пръстен.

— Този път, да! — рече шефът на специалистите. — Този път ще го постигнем!

Очакването бе по-голямо от никога досега. Най-добрите фотографи бяха пристигнали, за да фиксират миговете на експлозията, и безнадеждно търсеха възможно най-добрите ъгли за снимане. Войниците нервно опипваха своите оръжия, зад тях стотина полицаи се разхождаха между прииждащите любопитни и се опитваха да въведат ред. Ограничителната площ около обекта се бе разширила и много от зяпачите, конкурирайки се с фотографите, се бяха покатерили по дърветата, за да виждат по-добре.

Шефът на специалистите ревизира всичко направено досега. Знаеше, че опитът ще бъде окончателен и не желаеше да се проваля. Когато се почувства по-спокоен, се оттегли към пункта за наблюдение, приготвен по негови указания, който беше добре укрепен и разположен на около сто и двадесет метра от обекта. Там вече се намираше полковникът — нервен и притеснен от присъствието на военноначалника на областта, който беше пристигнал от столицата единствено за да наблюдава развитието на операцията.

— Готов? — попита той полковника.

— Готов — отвърна вместо него шефа на сапьорите.

Докато всички се приготвяха, настъпи тишина. След това един техниците по експлозивите даде знак. Шефа на специалистите погледна полковника, а той от своя страна — военноначалника на областта. Изминаха няколко мигове на очакване, после обектът, паднал от пространството, бе разтърсен от ужасна експлозия. Подобно на пръстените на Сатурн, образувалият се от светлина, прах и дим пръстен се завъртя и издигна, докато се превърна в облак. След това лека-полека започна да се разпръсква.

Задържали дъха си, всички неспокойно опънаха вратове, за да видят какво става. Да, този път зарядът бе изпълнил своето предназначение. Най-сетне пукнатината се бе разтворила, а обектът лежеше разцепен на две части. Във вътрешността му не се забелязваше втора обвивка, но там имаше нещо, което мърдаше.

Тогава всички чуха първото грачене, почти незабавно придружено от грубо и спазматично биене на крила.

© Доминго Сантос

© 1997 Христо Пощаков, превод от испански

Domingo Santos

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Невероятното приключение. SF Трилър 29

Космическа фантастика

ИГ „Неохрон“ и ИК „Орфия“, 1997

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16864]

Последна редакция: 2010-07-17 18:30:00