Доминго Сантос: Нещото, паднало от пространството

След това полковникът, придружен от двама адютанти, започна да изследва обекта от всички страни. Един артилерийски полковник никога не е лишен от достатъчни познания, за да изследва до дъно едно феноменално явление като падане на метеорит, да не говорим за онзи метеорит. Така че той можеше да потвърди потъването му в почвата вследствие на удара, може би на няколко метра…, нещо очевидно, както и липсата на разчупване или разтрошаване…, нещо очевадно, като и двете констатации не се нуждаеха от излишно одобрение. Впоследствие един от адютантите се наведе, взе камък от земята и удари с него повърхността на обекта, с явното намерение да направи извънредно важни заключения. След това си даде сметка, че е постъпил като глупак и се опита да внуши нуждата от пристигането на група военни специалисти, които да изследват обекта. Внушението му се възприе с всеобщо одобрение.

През ранният следобед пристигна първият екип, съставен от четирима мъже, въоръжени с много прибори. Те се разпределиха около голямата маса и започнаха да работят: измериха обекта, изследваха го, изчислиха теглото му, после неговата плътност… Към свечеряване, представиха първият си доклад:

— Диаметърът на обекта в широката му част е осем метра и трийсет сантиметра, а в по-тясната — седем метра и осемдесет и три сантиметра; плътността му е голяма, но без съмнение е кух, дебелината на стените му варира между трийсет и четирийсет сантиметра. Съставът на външната му обвивка… Както и да е, наистина не я знаем. Не е метална, поне няма наличие на метал или метална сплав, срещани в природата и всеобщо познати. По-скоро надделява мнението, че притежава силикатен или варовит произход, макар че без точно изследване на взета проба, не бих се наел да го потвърдя. Материалът е устоял на температура от хиляди градуса и издържа атаката на газовите горелки, които донесохме. Извънредно твърд е, но независимо от констатацията, смятам, че една доста мощна бормашина би пробила в него отвор, тъй като твърдостта на обвивката не се дължи на консистенцията на материала, а на неговата плътност.

Полковникът от артилерията замислено мачкаше брадичката си, в главата му се въртеше една идея, която преди малко се бе появила там.

— Добре — каза той. — И защо не?

Два дена след падането на обекта, пристигна вторият екип от специалисти.

Този път, те търсеха нещо конкретно. Като добър военен, полковникът бе дал доклад на висшестоящите си, а в него детайлно се описваше случилото се и на първо място се изтъкваше, че падането на обекта можеше да представлява опасност от военен характер и не беше за пренебрегване.

Изхождайки от сигурността на страната, охраната в зоната на обекта беше подсилена, дневните и нощни дежурства следваха непрекъснато.

Един от най-любопитните факти около него бе, че откакто бе паднал, беше имал достатъчно време да изстине напълно, но не го бе направил. Температурата на външната му повърхност никога не спадаше под двайсет градуса целзий. Нощите в онази бяха достатъчно сурови и беше съвсем логично обекта да осъмва напълно изстуден и покрит със скреж, поне през този сезон. При все това, не беше така.

— Вие знаете ли какво е пиропорцелан? — попита полковника един от специалистите и преди да получи отрицателен отговор продължи: — Пиропорцеланът е един от специалните порцелани, твърде издържлив на остри промени в температурата. Прилага се при производството на изкуствени спътници, за да ги предпазва от високите температури при обратното им навлизане в атмосферата. Да предположим, че покритието на метеорита представлява разновидност на пиропорцелана, изработен в други мащаби с извънземни материали. Защо да не помислим, че този повърхностен слой изпълнява ролята на огнеупорен и е предназначен да изолира истинския обект от суровите температури на външната среда? По този начин могат да се обяснят много неща.

— Но той нито има някакъв използваем отвор, нито признаци за врати и отвори!

— Не, естествено, тъй като всеки отвор би отслабил съпротивлението на цялата конструкция. Корабът може да остане запечатан, поне до момента, докато пристигне до своето предназначение. Тогава може би отвътре, те биха разполагали със средства, за да разчупят обвивката и да излязат навън.

— Но вече изминаха три дни, откакто обекта падна. Защо не го правят?

— Ааа, това не го зная. Може би проучват мястото, където са паднали. Въпросът не обхваща моята специалност.

Читать дальше