Кони Мейсън - Дръзка любов

— Коя е тази жена? Защо присъствието й ти причинява такава мъка? Познавал ли си я в Австралия?

— Тя е жената, която обичам — шокира го Деър.

После той се обърна и така рязко се отдалечи, че Еди остана да гледа подире му със зяпнала уста.

Осъзнавайки, че вече е много късно, Деър си отиде право у дома. Не беше час, подходящ за посещения. Освен това, той не бе и в състояние да се изправи лице в лице срещу жената, която през всичките тези месеци беше смятал за изгубена. И като допълнение към нещастието му не можеше и да заспи. Дрямката му беше предизвикателно нарушавана от еротичните видения ма чувствено красивата жена, която владееше сънищата му нощ след нощ.

Когато зората обагри небето на изток, една наелектризираща мисъл го накара да скочи. Сър Доналд му беше казал, че Дрю и Кейси имали дете, малко над шестмесечно. Не трябваше да е математически гений, за да разбере, че детето е от него. Макар че жената, която обичаше, сега принадлежеше на друг, двамата с нея имаха дете, свидетелство за споделената им любов. Мисълта го възторгна, но не му предлагаше необходимото успокоение.

Той скочи пъргаво от леглото, готов да се изправи пред странния обрат, който съдбата му беше подготвила. По някакво чудо господ беше спасил Кейси. Как или защо тя се е озовала в Лондон заедно с Дрю Стенли — това беше мистерия, която той ще разгадае в най-скоро време. Но засега му стигаше да знае, че тя е жива и че му е родила дете.

Кейси се събуди рано, за да нахрани Брендън. След това го даде на бавачката му, защото беше прекалено погълната от нещастието си, за да може да се погрижи за него както трябва. Тя беше толкова разстроена, когато си дойде снощи у дома, че почти не бе спала, разхождайки се насам-натам из стаята си чак до ранните утринни часове. Бледото й лице и изцъклените от умора очи издаваха мъката, която беше преживяла през последните двадесет и четири часа. Но човек би забелязал и твърда решимост в стиснатите устни, достойнство в предизвикателно вдигнатата брадичка и гордост, излъчваща се от всяко нейно движение.

Дори Дрю не избягна напрежението, породено от внезапната поява на Деър в Лондон. Мъчително мълчание се беше възцарило над двама им по време на късото пътуване до дома. Изгубена в собствената си мъка, Кейси нямаше представа, че Дрю също страда, седейки до нея. Когато остана сам в стаята си, болките в гърдите му станаха непоносими, докато мислеше за смута, причинен от пристигането на Деър.

Явно Марси не беше дошла с него; иначе защо сър Доналд би намеквал за евентуален съюз между неговата дъщеря и Деър, запита се разсеяно Дрю. Никак не му се искаше да види Кейси отново наранена, но инстинктивно съзнаваше, че не след дълго Деър ще разбере, че има дете, и веднага ще поиска своето. И къде щеше да се озове тогава Кейси? Нима Деър не знаеше, че Марси е жена, която не би приела детето на друга? Той познаваше Марси Маккензи от много години и сериозно се съмняваше, че у нея съществува дори една капка състрадателност.

В стремежа си да спаси Кейси от по-нататъшни разочарования Дрю изправи умореното си тяло от леглото, облече се и напусна къщата, докато Кейси хранеше детето, като остави съобщение, че ще се върне чак вечерта. Първата му спирка беше в градската къща на сър Доналд; не можа обаче да се срещне с него, защото възрастният джентълмен още спеше след бала. След като получи адреса на Деър от едва разсънилия се благородник, Дрю побърза натам, преди обърканият мъж да свари да му зададе и един въпрос. Наложително беше да намери Деър и да научи какви са намеренията му, преди да е причинил още мъки на Кейси.

Бледоморави ивици обагряха небето на изток, когато Деър седна да закуси. Макар че нямаше апетит, си наложи да сдъвче няколко залъка, без да усеща вкуса им. Добре съзнаваше, че е още много рано, за да нахлуе в нечий дом без предизвестие. Тръгването му съвпадна с това на Дрю, който излезе от собствената си входна врата почти в същия момент. След петнадесет минути Деър стоеше пред дома на Дрю, а в ума му се кълбяха надежда и несигурност. Защо Марси му беше казала, че Кейси е мъртва, и какво се беше случило, че тя се озова в Лондон като съпруга на Дрю?

Този въпрос беше като кама, забита в сърцето му. Не можеше спокойно да се съсредоточи върху мисълта, че тя беше избрала да напусне колонията, вместо да му каже за детето. Имаше само един начин да научи истината.

Отвори му една камериерка. Когато узна, че Дрю го няма, Деър запита за госпожа Стенли и твърдият му тон не предполагаше никакви спорове. Не одобрявайки това ранно посещение, намръщената камериерка го въведе в приемната, а после побърза да осведоми господарката си за неучтивия мъж, настояващ да я види.