Кони Мейсън - Дръзка любов

Деър дойде много късно и веднага беше обсебен от една прелестно нацупена Лидия, сияйна в изумителната си рокля от златиста тъкан. Преди той да успее да протестира, тя го повлече към тълпата танцуващи и след като поредният танц свърши, игриво изрази желанието си да намерят уединено кътче, където краката й да могат да си починат.

— Няма ли да те търсят? — възрази Деър.

— Няма да стоим дълго — обеща Лидия предизвикателно. — Но наистина съм уморена. Толкова си лош, да пристигнеш така късно. Никак не ми се искаше да танцувам с всички тези досадници, докато те чаках. Моля те, Деър — изрече тя, трепкайки с дългите си мигли.

— Разбира се — съгласи се той любезно.

Защо не, помисли си. Лидия беше красива, а той не беше се замислял за жени от смъртта на Кейси.

— Няма да има никого в библиотеката по това време, така че ще сме сами — намекна тя.

Дори това да й струваше репутацията, Лидия беше готова да направи всичко, за да привлече вниманието на Деър.

— Но аз наистина настоявам да не стоим дълго тук, Лидия — предупреди я Деър. — Има един стар приятел, който е дошъл на бала, и аз искам да се видя с него.

— Приятел? Или… приятелка? — запита тя ревниво.

— Не — изсмя се Деър, странно доволен от нейния изблик на ревност. — Един господин от Сидни.

Лидия отведе Деър в библиотеката, внимателно затвори вратата зад себе си и седна до него на малък диван. Въздъхна доволно, настанявайки краката си на една табуретка.

— О, така е по-добре — въздъхна тя, позволявайки на Деър да зърне изкусителната гледка на стройни, облечени в коприна глезени и само намек за деликатно изваяни прасци.

После Лидия небрежно облегна глава на широкото рамо на Деър. Извръщайки към него блесналите си очи, тя го изгледа с обожание и запита:

— Харесваш ме, нали, Деър?

Притиснат до нейната мека топлина Деър наистина харесваше Лидия, много я харесваше. Горещо желание се разля из тялото му, като позволи на ръцете си да обгърнат изящните й рамене.

— Да, много — прошепна той, нежно близвайки уханната мекота на шията й.

Толкова отдавна не бе изпитвал желание, че бе забравил колко хубаво и успокояващо може да му подейства едно женско тяло, притиснато до неговото.

— Целуни ме, Деър — подкани го Лидия, която умееше да разпознава желанието.

Усетила, че е на път да го покори, тя изостави всяка предпазливост и се притисна към него, което незабавно разпали възбудата му.

Деър нямаше нужда от повече подканяне, за да грабне момичето в прегръдките си. Докато тялото му реагираше бурно на съблазънта й, един гласец някъде в мозъка му го предупреждаваше, че човек не си играе с момичета като нея, освен ако няма предвид да предложи брак.

Докато се носеше във вихъра на танца, Кейси се усмихваше разсеяно. Харесваше Едгар, младия син на сър Доналд, въпреки безумните му комплименти. Той беше красив мъж, забеляза тя, с лек характер, любител на забавленията, почти на възрастта на Деър. Вече два пъти я беше канил на танц тази вечер и всеки път успяваше да я разсмее. Напомняше й на Бен… но това беше преди цял един живот. Внезапно Кейси си спомни, че Дрю й беше казал, че сър Доналд има син и дъщеря, а тя още не се беше запознала с младата дама.

— Сестра ви тук ли е тази вечер? — попита тя Едгар. — Май не сме се запознавали с нея.

— Лидия е някъде тук — засмя се Едгар, сякаш се наслаждаваше на някаква своеобразна шега. — И ще ми бъде много приятно, ако ме наричате Еди, госпожо Стенли.

— Може ли да ми я покажете, господин… Еди?

— Това няма да е много лесно, защото знам, че сестра ми е примамила новия си обожател на някое място, където да останат сами. Надява се да получи предложение и смея да твърдя, че скоро ще го получи. Деър изглежда доста омаян от Лидия, а тя е луда по него.

Цветът се оттегли от лицето на Кейси, докато сърцето й се блъскаше болезнено в гърдите и краката й омекнаха, сякаш бяха гумени. Деър! Не може да бъде! Но това име не се срещаше често. Тя обърка стъпките си и щеше да падне, ако Еди не я беше подхванал здраво.

— Госпожо Стенли… Кейси, да не ви е зле?

— Н-не, извинете ме. Това име, което току-що споменахте, предизвика неприятни спомени.

— Деър Пенрод? Съмнявам се, че го познавате, той е от Австралия — каза Еди. — Красавец. Поне сестра ми смята така… пък и почти всички жени, които са се запознали с него.

Деър тук, в Англия! Зашеметена от чувства, които досега беше държала под строг контрол, Кейси се олюля, неспособна на каквато и да било свързана мисъл.