Кони Мейсън - Дръзка любов

— Кейси!

Макар изговорено почти безшумно, то прозвуча като изстрел в напрегнатата тишина, вдъхвайки на Кейси сили да се обърне и да се втурне право в ръцете на Дрю, междувременно стигнал до вратата на библиотеката.

— О, Дрю, слава богу! — изхлипа тя. — Отведи ме у дома.

Вече предупреден от Еди, Дрю носеше наметката й, готов да я обгърне с топлата дреха и да я отведе в каретата им. Знаеше точно какво е разстроило съпругата му. Сър Доналд току-що му беше казал, че Деър Пенрод е пристигнал в Лондон и че тази вечер е тук, на бала. Дрю тъкмо се канеше да попита каква е целта на посещението му, когато Еди Хърли се беше намесил в разговора им, за да му каже, че на Кейси внезапно й е прилошало и го чака в библиотеката. Сбогувайки се набързо с домакините, Дрю взе наметката й и тръгна да намери съпругата си. Предположи, и то с пълно право, че Кейси е видяла Деър, преди някой да я предупреди за присъствието му. Никак не му се искаше сърцето и да бъде разбивано отново и отново и прокле Деър, задето така неочаквано се беше появил в Лондон.

Деър реагира със закъснение. Със сигурност не можеше да има две жени, които толкова да си приличат, разсъди той, усещайки как объркването завладява мозъка му. Сигурно си беше въобразил огромната прилика между Кейси и жената, която бе влязла в библиотеката и бе избягала, преди да разбере коя е. Изведнъж осъзна присъствието на Лидия, която го дърпаше за ръката. Взря се в нея, без да разбира коя е тази жена и какво прави тук с него.

— Деър, коя е тази жена. Каква ти е?

— Аз… не знам, Лидия — каза той с приглушен глас. — Но със сигурност смятам да разбера. Тя… напомня ми на една жена, която някога познавах.

И той тръгна да излиза от стаята.

— Деър, почакай! Не можеш да ме оставиш така! Дължиш ми нещо повече.

— Прости ми, Лидия — каза Деър с искрено съжаление — За момент си загубих ума. Ти си красива жена, но за съжаление не си за мене. Ако съм ти причинил някакво разочарование, искрено съжалявам.

— Деър! Не можеш…

Но Деър вече го нямаше.

Деър мислеше само за едно — да намери червенокосата красавица, която току-що беше преобърнала неговия свят с главата надолу. Знаеше, че Кейси е мъртва, но още имаше дни, в които не можеше да се съсредоточи, защото копнееше за нея, спомняше си я. Още я искаше с дълбока, натрапчива жажда, която не му даваше и минута спокойствие.

Изхвърчайки от библиотеката, Деър налетя право на Еди, който беше дошъл да види дали Дрю е пристигнал, за да отведе съпругата си у дома. Беше ужасно загрижен за красивата жена, на която внезапно й беше прилошало без никаква видима причина. Но когато забеляза пребледнялото лице на Деър и треперещите му ръце, той се запита дали приятелят му не страда от същата странна болест и дали не е заразна.

— Деър! Господи, какво се е случило? Да не си болен и ти?

— Еди! Тази жена! Коя е тя?

— Жена ли? За какво говориш? Тази вечер тук има десетки жени.

— Говоря за жената, която влезе в библиотеката преди няколко минути. С червена коса и зелени очи. С рокля в зелено и сребристо. Съмнявам се, че тази вечер тук има друга такава жена. По дяволите, човече, как й е името?

— Спокойно, драги — рече Еди, чието любопитство се беше събудило. — Знам точно за кого говориш. Дамата е съпругата на Дрю Стенли.

— Дрю Стенли? Съпругата му? Бързо, кажи ми името й. Как се казва?

— Казва се Кейси. Какво ти става? Познаваш ли я?

— Кейси! — ахна Деър, разтърсен до дъното на душата си. Лицето му беше пребледняло под загара. — Как е възможно?

— Хей, човече, добре ли си? — запита Еди разтревожено. — Изглеждаш ми много зле.

— Нещо странно става тук и аз ще го разнищя — изрече Деър, постепенно съвземайки се от стреса. — Моята Кейси никога не би се омъжила за човек, който е достатъчно възрастен, за да й бъде баща.

— Твоята Кейси ли? — запита Еди с остър тон. — Мислех, че името на съпругата ти е Марси.

— Един ден ще ти обясня всичко — отвърна загадъчно Деър. — Но все още има много неща, които и аз самият не разбирам. Семейство Стенли още ли са тук?

— Не, тръгнаха си така бързо, сякаш дяволът ги гонеше.

— Можеш ли да ми кажеш къде живеят Дрю и неговата… и Кейси, когато са в Лондон?

Еди се поколеба. Нима Деър искаше да направи нещо лошо на възрастния джентълмен и съпругата му? Никога нямаше да си прости, ако това се случеше. Дивият поглед в очите на Деър не го насърчаваше особено много.

Деър забеляза нерешителността на приятеля си и реши да го успокои.

— Не се тревожи, Еди. Просто искам да поговоря с Кейси. Не смятам да правя никакви глупости. Но трябва да знам какво се е случило.