Кони Мейсън - Съблазнена от един женкар

Това трябва да престане! Фийби не можеше да издържи на магията на целувките му, не можеше да се пребори с магнетизма, който привличаше жените към него като пеперуди към пламък. Но преди да успее да призове цялата сила на волята си, устните на Рам плениха нейните. Изкусните му целувки изсмукваха дъха от дробовете й. Реалността на неговия вкус я привличаше по-силно, отколкото споменът за него.

— Отвори се за мене, Фийби — прошепна той.

Но в мига, когато го изрече, устните й се разтвориха и тя усети как езикът му прониква в устата й. В мига, когато езикът му докосна нейния, тя почувства как в нея избухва пламък, изпращайки течен огън по вените й чак до чувствителната зона ниско в корема. Тя въздъхна, когато ръцете му потърсиха гърдите и, топлината им се вмъкваше под кожата й. Палещата страст, която допирът му събуди, я заля.

Неговата страст или своята чувстваше тя толкова силно? Не беше сигурна и не искаше да мисли за това.

Сякаш насън Фийби усети как той я полага на дивана, почувства как твърдото му тяло притиска нейното към възглавниците. Понечи да протестира, но изгуби дар слово, когато ръката му се плъзна под полите й и нагоре по вътрешната повърхност на бедрото й. Борейки се да освободи устата си от настоятелните му целувки, тя успя да прошепне отчаяно:

— Рам, престани!

— Не искаш да спирам, Фийби. Знаеш, че ще ти бъде добре. Аз съм единственият мъж, на когото не можеш да откажеш тялото си. Принадлежиш ми.

Разтърсвайки яростно глава, Фийби искаше да му възрази, но знаеше, че той говори истината.

Въздишка се откъсна от устните й, когато ръцете му се придвижиха още по-нагоре и той погали нежните листенца на секса й с върха на пръста си.

— Искам те, Фийби. Все ми е едно дали си взела Филипс за любовник, можем да започнем оттам, докъдето бяхме стигнали — пръстът му се пъхна в нея. — Усещам те как трепериш. — Напрегнатият му поглед прогаряше огнена пътека по кожата й. — Толкова си… стегната.

Фийби не можеше да мисли, усещанията я връхлитаха отвсякъде. Искаше да му каже, че той е единственият мъж, който някога се беше любил с нея, но нямаше да му даде това удовлетворение.

Не искаше да признае това, което изпитваше с него, но жадната му уста и парещата му страст й напомниха как отчаяно някога го беше обичала и как неговото любене я беше карало да се чувства така трептящо жива.

— За какво мислиш? — прошепна Рам срещу устните й. — Какво усещаш?

— Погълната — прошепна тя дрезгаво. — И замаяна. Това, че пак сме заедно по този начин, е неразбираемо.

— Не виждам защо да е така. Не аз те изоставих. Ако си спомняш, ти ме изостави. Трудно ли е да повярваш колко ми беше мъчно за тебе през всичките тези години?

Фийби изсумтя невярващо.

— Вие сте лъжец и измамник, лорд Бракстън.

Той се ухили несмутен.

— Целувките ти имат вкуса на рая. Баща ти ще одобри ли това, че пак сме заедно? Къде е той, впрочем? Очакваш ли скоро да се върне?

Споменаването на баща й подейства като студена вода на вцепенените й сетива. Защо Рам се интересува от баща й? Знае ли за амулета? Тя го заразглежда изпод полуспуснатите си клепачи, но безстрастното му изражение не й казваше нищо.

— Не сме заедно, Рам. Някога вярвах, че с тебе ще живеем щастливо до края на дните си, но тогава бях млада и наивна.

— Баща ти винаги ме е харесвал. Кажи ми къде да го намеря и сам ще го питам дали одобрява да се съберем.

— Татко е на гости в провинцията — излъга тя. — Той желае всичко, което ще ме ощастливи, но това не си ти. Репутацията ти върви пред тебе.

Той не обърна внимание на последната й забележка.

— Баща ти сигурно ти липсва. Готов съм за ваканция извън Лондон — може би ще можем да го посетим двамата с тебе.

— Здравето му се влоши, когато се върна от Египет. Това, от което най-много има нужда сега, е усамотение.

Рам изглеждаше не особено убеден.

— Като види дъщеря си, ще се ободри. Можем да тръгнем утре, ако искаш.

— Защо толкова настояваш? Няма да те отведа при баща си, няма и да ти кажа къде да го намериш, затова престани да ме притесняваш.

— Погледни ме, Фийби. Аз съм човек с огромен опит. Мога да извлека от тебе каквито сведения са ми необходими.

Тя се вгледа в тлеещите дълбини на зелените му очи и разбра, че той говори самата истина. Беше му позволила да я целува и да я гали тази вечер, когато инстинктите й крещяха, че стъпва на опасна почва. Женкар като Рам би могъл да измъкне всяка девица от фустите й само за миг. Би могъл дори да убеди някоя жена да… Не, тя отказваше да си спомни колко силно се беше увлякла по лорд Рамзи Бракстън.