Кони Мейсън: Съблазнена от един женкар

— Госпожа Краули трябва да е казала на татко и той на свой ред е решил, че е нещо, което ти трябва да знаеш. — Тя се замисли. — Татко и госпожа Краули са доста близки напоследък. Чудя се…

— Остави ги засега. Знаеше ли, че носиш моето дете, когато напусна Лондон?

Тя поклати отрицателно глава.

— Нямах представа. Повярвай ми, никога не бих те лишила от детето ти.

— Щеше ли да се върнеш при мене, когато разбра, че си бременна? — запита Рам.

— Наистина… не знам. Като четях във вестниците разказите за приключенията ти, се отчайвах. Но щях да ти кажа за нашето бебе и щях да уредя да го видиш.

— Приключенията ми бяха силно преувеличени. Онези жени бяха различни от тебе.

— Вярвам ти. Във всеки случай, ти си тук и с тебе сме заедно. Детето ни ще има майка и баща.

— Благодарение на баща ти — добави Рам.

— Макар да не одобрявам, че ти е писал, без да знам, не мога да виня добрите му намерения. Както се оказа, намесата му ни събра. Толкова те обичам, Рам. Да родя детето ти за мене означава повече, отколкото бих могла да изразя. Когато заминах преди четири години, хранех тайна надежда, че нося дете от тебе, но не беше така.

— Забрави изгубените години, скъпа. Остатъкът от живота ни започва днес. — Той се вгледа в лицето й. — Изглеждаш изтощена.

Фийби го изгледа укорително.

— Чия е грешката?

Рам се усмихна.

— Моя и изобщо не съжалявам. Облегни глава на рамото ми и се опитай да заспиш. Може да мине малко време, преди Уилсън да се върне с каретата. По този път почти никой не минава, съмнявам се, че някой ще мине скоро оттук.

Фийби облегна глава на рамото на Рам и затвори очи. Беше уморена и натъртена от преобръщането заедно с каретата, макар да не го каза на глас. Не искаше ненужно да тревожи Рам. Заспа след броени минути.

Рам целуна темето й и я настани удобно до себе си. Ребрата го боляха ужасно, но можеше да бъде и по-зле. Фийби можеше да загуби детето им. Тръпка мина по тялото му. Ако това се беше случило, щеше да убие Филипс. Можеше да го убие и ако Фийби пострада от късни последици от инцидента.

Клепачите му натежаха. Лудото препускане от Лондон и безсънната нощ, която го беше последвала, го бяха изтощили. А агонията от счупените ребра утежняваше дискомфорта му. Всичко, което се беше случило в тези два дни, се съчетаваше, за да го притегли в дълбините на съня.

— Събудете се, милорд.

Рам се сепна и веднага съжали: рязкото движение усили болката му.

— Уилсън! Върнал си се. Трябва да съм заспал. Колко време те нямаше?

— Над два часа, милорд — каза Уилсън. — Сър Андрю добре обясни нещата на полицая и се погрижи за формалностите. Аз се върнах веднага щом можах.

Гласовете събудиха Фийби, тя отвори очи и се надигна.

— Време ли е да тръгваме?

— Уилсън тъкмо пристигна, скъпа. — Рам понечи да се надигне, хвана се за ребрата и се преви на две. Минаха няколко дълги секунди, преди да си поеме дъх.

— Нека ви помогна, милорд — предложи Уилсън.

— Добре съм — каза Рам и му махна, че всичко е наред. — Помогни на лейди Бракстън; тя има повече нужда от мене.

— Аз съм по-добре от тебе — каза Фийби, обвивайки ръка около кръста му.

Хванати един за друг, двамата изминаха краткото разстояние до каретата. Уилсън затвори вратата зад тях, качи се на седалката на кочияша и подкара конете.

Когато стигнаха в къщата, госпожа Краули настоя да настани Фийби на легло и да огледа ребрата на Рам. Фийби протестира, че я отпращат в леглото, но госпожа Краули беше непоколебима. Щом Фийби се озова напъхана под завивките, икономката развърза импровизираната превръзка на Рам, огледа ребрата и заяви, че две са счупени. После ги намаза с лечебен мехлем и отново ги превърза.

— Обедът е готов, милорд. Да донеса ли поднос за вас и лейди Бракстън?

— Донесете само обеда на Фийби — каза Рам. — Аз ще посетя полицая, за да проверя арестантите.

— Не съм инвалид — протестира Фийби.

— Всичко, което искам, е да си почиваш, докато стане време за вечеря — отвърна Рам.

— Негова светлост има право — потвърди госпожа Краули.

— Според Андрю силно сте се раздрусали в злополуката с каретата. Жена във вашето състояние трябва много да внимава.

Рам я целуна по челото и последва госпожа Краули извън стаята.

— Мислите ли, че всичко с нея ще бъде наред? — запита тревожно Рам.

— Нищо не сочи, че ще загуби детето — отговори икономката. — Дори не е силно натъртена. Подозирам, че трябва да благодари на вас за това. Вие сте пострадали доста много.