Кони Мейсън: Съблазнена от един женкар

Изоставяйки първоначалния си план, Рам сграбчи издатината на прозореца и се вмъкна през отвора. За късмет се приземи точно върху Филипс.

— Рам! — извика Фийби.

— Добре ли си? Чух изстрел.

— Добре съм.

Озовавайки се изведнъж в неизгодно положение, Филипс започна да се бори с Рам. Но значителната скорост на каретата работеше срещу него, позволявайки на Рам да вземе връх. Той отчаяно започна да се бори да надвие Филипс, страхувайки се, че каретата ще се преобърне.

— Дръж се, Фийби — извика предупредително Рам, нанасяйки удар в брадичката на Филипс.

И тогава с ужас усети как колелата влизат в дълбок коловоз. Конете изцвилиха, когато каретата зави остро и се наклони. Вратата се отвори и той се стегна, за да не изпадне. Пусна Филипс, посегна към Фийби и я дръпна към себе си, за да смекчи удара, който знаеше, че ще последва.

Каретата, силно наклонена на една страна, се плъзна на двете си колела, после падна и се понесе напред, но след малко спря внезапно. Докато каретата се преобръщаше, Рам държеше Фийби притисната към възглавниците, едрото му тяло пое основната сила на удара. Рязкото преобръщане накара Филипс да излети през отворената вратичка и Рам нямаше как да го задържи.

По някакъв начин той успя да задържи Фийби, поемайки най-силния удар. Пусна я едва когато каретата се разтърси, спря и Фийби се размърда под него.

Лежаха в единия ъгъл с преплетени ръце и крака. Рам полека я освободи, поемайки си дъх, когато го прободе остра болка. Веднага разбра, че има поне едно или две счупени ребра.

— Добре ли си, Фийби?

Ако той беше ранен, имаше вероятност и тя да е пострадала.

— Пораздрусана, но иначе добре.

— Как е бебето ни?

Ръката й литна към корема.

— Като че ли няма нищо необичайно.

— Трябва да се махаме оттук. Аз ще трябва да изляза през прозореца; каретата е паднала върху вратичката.

Излизането през прозореца не беше лесно предвид нараняванията му. Той се опита да сподави стоновете си, но безуспешно.

— Ти си ранен! — извика Фийби.

— Не е сериозно. — Преглътна един стон, докато се измъкваше от прозореца върху страничната стена на каретата. — Две счупени ребра. Ще зараснат.

Коленичи пред прозореца и погледна вътре.

— Дай ми ръце да те издърпам.

— Ще те заболи.

— Фийби, любов моя, не спори с мене. Само направи каквото ти казвам. Трябва да разбера какво е станало с Филипс и наемника му.

Фийби протегна ръце и Рам ги хвана, захапвайки долната си устна, за да не изстене, докато я изваждаше предпазливо от преобърнатата карета и я спускаше да стъпи на земята. После се спусна и се приземи до нея. Прегърнаха се за момент, вкусвайки факта, че и двамата са живи.

— Краката ти треперят, любов моя — каза Рам. — Седни и си почини, докато потърся Филипс.

Настани я да седне отстрани на пътя под сянката на едно дърво. После отиде да види мястото на аварията, държейки се за ребрата в опит да спре пронизващата болка. Заобиколи каретата и намери Уотс; краката му от коленете надолу бяха притиснати под едното колело.

— Помогнете ми — замоли се Уотс. — Краката ми сигурно са счупени.

Рам разгледа внимателно колелото.

— Не мога сам да го вдигна и да те измъкна.

Уотс започна да захленчи.

— Боли ужасно.

— Къде е другарят ти в престъплението?

— Не знам. Оставете го. Не мога да издържам, боли ме.

Затваряйки уши за жалните викове на Уотс, Рам започна да търси Филипс. Спомни си, че Филипс беше изхвърчал през вратичката мигове преди каретата да се преобърне, и се надяваше, че на негодника не му се е разминало. Тръгна да го търси покрай пътя.

— Къде отиваш? — извика Фийби.

— Да намеря Филипс. Не може да е много далече от каретата.

Измина малко разстояние и видя Филипс да лежи отстрани на пътя с глава, опряна на стъблото на едно дърво, приближи се внимателно, после се забърза, когато разбра, че Филипс е в безсъзнание. Коленичи до него и провери пулса му. Филипс още дишаше. Нямаше нужда от особен нюх, за да разбере какво е станало. Трябва да си е ударил главата в дървото, когато е изхвръкнал от каретата. Рам се зарови в джобовете си, намери ножа, който винаги носеше, и се върна при каретата.

— Намери ли го? — запита Фийби.

— Да. Жив е, но е в безсъзнание.

Отиде при конете, видя, че им няма нищо, и преряза юздите им. После отряза една дълга ивица кожа и се върна към Филипс.

— Какво ще правиш? — поиска да разбере Фийби.

— Ще го вържа. Пътят до града е дълъг и не искам да се измъкне. Уотс е прикован под каретата и май е ранен. Трябва да доведем някого да му помогне. Можеш ли да вървиш?