Кони Мейсън - Съблазнена от един женкар

— Обидата, която таях срещу тебе, ме разяждаше четири дълги години — продължи той. — После възможността за отмъщение ми падна в скута и аз я сграбчих. — Въздъхна. — За съжаление, нещата не потръгнаха така, както планирах. Исках да те накарам да се влюбиш в мене. Исках да страдаш, когато си отида. Никога не съм очаквал, че отново ще се влюбя в тебе.

Дъхът й спря. Цял живот беше чакала тези думи.

— Ти ме обичаш?

— Съжалявам, че ти дадох основание да се съмняваш в мен. Не можех да ти го призная, защото се страхувах да не ме отхвърлиш. Как можех да кажа тези думи, когато нямах представа дали ще чуя същото и от тебе?

— Казах ти го преди седмици, че те обичам, но ти отказа да ми повярваш.

— Бил съм глупак.

— Наистина ли ме обичаш? — повтори тя.

— Не го ли казах току-що? — Той си пое дълбоко дъх. — Ще бъдеш ли моята съпруга, Фийби?

— Вече съм. Ще бъдеш ли моят съпруг?

Устните му се озоваха на броени инчове от нейните.

— Винаги.

Рам я целуваше, вкусвайки отдаването й, пиеше издъно от него, наслаждаваше му се. Никога нищо не му се беше струвало толкова сладко, Фийби беше негова. Никой нямаше да му я отнеме. Никой никога нямаше да застане помежду им. Щеше да има добри и лоши времена, но двамата щяха да бъдат заедно, каквото и да става.

— Сигурен ли си, Рам; абсолютно сигурен? — запита Фийби, сякаш съмнявайки се в искреността му. — Четох смущаващи описания на лудориите ти в „Лондон Таймс“. Ако може да им се вярва, не си готов да седнеш на едно място.

— Не трябва да вярваш на всичко, което четеш. Истина е, че пиех много и играех комар, и излизах с различни жени, но не съм спал с никоя от тях. Никоя от тях не беше ти — призна той плахо.

Тя обаче още не му вярваше.

— Сигурен ли си, че ми вярваш?

— Абсолютно — каза той без никакво колебание. — А ти вярваш ли ми, любов моя? Имам нужда да вярвам, че те обичам и винаги ще бъдем заедно. Ще си дойдеш ли у дома с мене? Можем ли да започнем отново и да не гледаме назад?

— Искам го повече от всичко.

— Тогава ме остави да те любя. Можем да накараме този брак да проработи, стига да има любов помежду ни.

— О, да — изпъшка тя, останала без дъх. — Люби ме, преди да съм се събудила и да открия, че това е сън.

— Не е сън. Нищо друго не съм искал повече в живота си.

Прегръдката му я обви, устните му я зацелуваха, езикът му мина по ръба им, карайки ги да се отворят под чувствената му атака. Целуваше я, докато главата й не се замая, а после устните му слязоха надолу по бузата й, след това по шията към нежната ямка, където биеше хаотично пулсът й.

Оголвайки рамото й, той прокара пътека от целувки надолу по ръката и по дължината на пръстите й, а после към дланта й. Фийби се размърда неспокойно срещу него, готовността й предизвика усмивка на устните му.

— Спокойно, скъпа. Едва започвам.

С подновена страст той сръчно смъкна нощницата й и целуна едното зърно, притегляйки го в устата си с бавна наслада. Ръцете му се спряха на ханша й и палците леко докоснаха корема й. Обля я вълна от наслада. Тя затаи дъх и зачака той да продължи, питайки се къде ще се отклонят по-нататък ръцете и устата му.

Той целуна корема й и тя се изви нагоре към ласката, докато езикът му нежно облизваше влажната й кожа. Лек стон се откъсна от устата й. Тогава пръстите му се заплетоха в тъмните къдрици, разделяйки нежните гънки, за да изследват и да галят. Разтваряйки бедрата й, той я отвори и я докосна с езика си. Мислите й се пръснаха, излетяха през прозореца.

Езикът му се обви около нея, задълба навътре. Тя изстена от наслада, когато устните му започнаха да отпиват от сладостта й. Отметна глава; екстаз, непоносим като агония, изпрати ледени тръпки по гръбнака й. Замайващият аромат на възбудата му я пришпори и тя й се отдаде изцяло.

Той пъхна ръце под нея и я вдигна по-високо. Устата му неотстъпно последва движенията на ханша й, без да пропуска нито инч, изисквайки тотално отдаване.

Тя се подчини с вик, който отекна в натежалата тишина на стаята. Свърши и когато започна да се отпуска, той настани ханша си между бедрата й и навлезе с мощен тласък, изпълвайки я с жаждата си, привличайки я обратно към екстаза. Краката й обгърнаха ханша му. Тя се загърчи в ръцете му, мускулите й се стягаха около него, докато той навлизаше и се отдръпваше, изцяло потънал в собствения си бяг към удовлетворението.

— Хайде, скъпа, хайде пак.

Гласът му беше накъсан, властен.

Тя отвори очи. Погледът му срещна нейния. Тя виждаше любимото лице и се изгубваше в обещанието на неговите великолепни зелени очи. Би го последвала до края на земята, ако поискаше това от нея.