Кони Мейсън - Съблазнена от един женкар

Баща й им беше създал приличен живот и винаги бяха живели удобно, но Фийби никога не беше завиждала на богатите. Не състоянието на Рам я беше привлякло към него. Беше се влюбила в мъжа.

Една сутрин, няколко седмици след като госпожа Краули пристигна, тя намери Фийби да повръща в нощното гърне. Многозначителният поглед на икономката се плъзна по стройната фигура на Фийби и се спря на корема й.

— В кой месец сте, скъпа?

— О, не — възрази Фийби, — не е каквото си мислите. Сигурна съм, че рибата от снощи не ми е понесла. Винаги съм имала проблеми със смилането на пъстървата. Но татко я харесва, затова се опитвам да хапвам по малко, за да му доставя удоволствие.

Икономката я изгледа внимателно.

— Щом казвате така, скъпа, ще сляза в кухнята и ще ви сваря една кана чай, за да успокоим стомаха ви.

Чаят подейства, Фийби се почувства така добре този следобед, че се поразходи до езерцето в края на града и седна на любимата си скала, за да поразмисли над живота и трудностите му. Това беше едно от любимите й места; тихо, спокойно, далече от градската блъсканица. Беше го открила още при първата си разходка из Кеймбридж и често го посещаваше.

След като Фийби излезе на разходка, сър Андрю се присъедини към госпожа Краули в кухнята. Беше му станало навик да закусва в уютната атмосфера, която икономката беше създала в слънчевата кухня. Тази сутрин беше взел със себе си куп лондонски вестници, пристигнали по пощата.

— Виждам, че вестниците ви са пристигнали, сър Андрю — каза госпожа Краули.

— Моля, наричайте ме Андрю. Формалностите не са необходими в това домакинство.

— О, божичко — каза смаяна госпожа Краули. — Сигурен ли сте?

— Напълно сигурен.

— Тогава трябва да ми казвате Ани.

Усмихнаха се един на друг във взаимно разбирателство и после сър Андрю започна да преглежда вестниците, докато госпожа Краули му приготвяше закуската.

— Боже господи — избухна той. — Това не може да бъде.

— Какво има, Андрю?

Той започна да прелиства останалите вестници и все повече пребледняваше, докато ги четеше.

— Бракстън. Фийби не трябва да вижда това.

Подаде оскърбителните вестници на икономката, за да ги разгледа.

Очите й се разшириха.

— Това не е хубаво.

— Какво мисли Бракстън? — завайка се сър Андрю. — Бях останал с впечатлението, че иска да се сдобри с Фийби, но ако може да се вярва на клюкарските статии, върви по грешен път.

— Горкият човек — цъкна съчувствено с език госпожа Краули. — Изглеждаше толкова загрижен за лейди Бракстън, когато говорих последния път с него. Помоли ме да…

Вниманието на сър Андрю се изостри.

— Какво?

— Не мога да кажа — възрази тя.

— Аз съм баща на Фийби; имам право да знам.

Госпожа Краули мисли дълго и най-накрая реши, че той наистина има право да знае.

— Лорд Бракстън се безпокоеше за съпругата си. Помоли ме да я наглеждам и да му съобщя, ако стане нещо необичайно. Вярвам, че храни силни чувства към нея.

— Странен начин има да го показва — измърмори сър Андрю. — Имате ли представа какво може да накара Фийби да преразгледа решението си да напусне Бракстън?

— Вярвам, че обстоятелствата ще вразумят това мило момиче — каза загадъчно госпожа Краули.

Андрю изпръхтя.

— Какви обстоятелства? Дъщеря ми е прекалено упорита.

— Аз… не мога да кажа.

— Ани, ако има някакви обстоятелства, трябва да ги знам.

Хвърляйки предпазлив поглед към вратата, тя се наведе напред и прошепна:

— Мисля, че лейди Бракстън очаква дете.

— Какво! Сигурна ли сте?

— Напълно.

— Трябва да осведомим Бракстън. Ще му пиша още днес.

— И аз помислих същото. Напишете писмото и ми го дайте. Имам начин да го пратя до негова светлост по-бързо от пощата. — Тя сложи пред него чиния с яйца и няколко филии препечен хляб. — Изяжте си закуската, Андрю. Ще отнеса тези вестници в стаята ви, преди лейди Бракстън да ги е видяла.

— Защо не искате да ги виждам? — запита Фийби.

Беше ги наблюдавала от вратата, изненадана да види баща си и госпожа Краули със събрани глави като заговорници.

Сър Андрю изглеждаше напълно объркан, а госпожа Краули скри вестниците зад гърба си.

— Исках да ги прочета най-напред — избъбри смутено сър Андрю.

Бързата му реакция не можа да успокои Фийби. Тя протегна ръка.

— Може ли да ги видя?

— Е, дъще, няма нищо интересно.

Очевидното му нежелание затвърди решимостта на Фийби.

Вестниците, госпожо Краули. Андрю въздъхна.

— Дай й ги, Ани.