Кони Мейсън - Съблазнена от един женкар

Но… нещо неясно и заплашително потропваше по вратите на мисълта му. Чувството беше се зародило след заминаването й и той бягаше от него, отказвайки да го признае, докато препускаше по пътя на вечната погибел. Щеше да се чувства по-добре, ако госпожа Краули наглеждаше Фийби.

Защо изобщо си даваш труда, прошепна едно гласче вътре в него. Фийби се беше изразила съвършено ясно. Не искаше да има нищо общо с него.

Но тя иска нещо от тебе, напомняше му настоятелното гласче. Защо не можеш да й го дадеш?

Отговорът не се беше променил. Той знаеше какво иска тя от него, но цената беше прекалено висока.

Проклета да е Фийби, че искаше повече от това, което той беше склонен да даде.

Фийби хареса Кеймбридж, но й липсваше Рам. Имаше повече от достатъчно време, за да размишлява върху решението си да го напусне, да се пита дали не е била прекалено сурова към него. Може би той не беше способен да й каже онова, което тя искаше да чуе. Дори и така да беше, тя искаше ли да има мъж, неспособен да изразява чувствата си?

Ами ако чувствата му към нея не бяха сигурни? Или още по-зле, ако страстта беше всичко, което той изпитваше към нея? Тя не би могла да го приеме при тези условия. В крайна сметка друга жена щеше да хване окото му, той щеше да кръшне и това щеше да я унищожи. По-добре да се разделят сега, преди той да е разбил сърцето й.

Фийби се изненада в деня, когато госпожа Краули се появи на прага й. Приветства топло икономката и я покани в приемната. Едва тогава й хрумна, че има само един начин жената да е научила къде да я намери.

Баща й беше писал на Рам и той беше пратил да повикат госпожа Краули. Защо?

— Какво ви води в Кеймбридж, госпожо Краули? — запита Фийби.

— Вие, скъпа… искам да кажа, милейди. Дъщеря ми и семейството й бяха готови да приемат предложението на лорд Бракстън за работа и аз го посетих в дома му, за да го осведомя за това. Той запита дали не бих искала да служа на вас и на баща ви като икономка. Нямате икономка, нали?

— Не. Преместихме се неотдавна тук и не съм имала шанса да питам в някоя агенция за работа. — Тя погледна предпазливо към госпожа Краули. — Какво ви каза лорд Бракстън за… за начина, по който живеем с него?

— Почти нищо. Каза, че баща ви се възстановява в провинцията и че сте с него. Мислеше, че ще ви бъде приятно за вас да работи човек, когото познавате.

Фийби не беше убедена, че нещата свършват дотук. Докъде би стигнал Рам в желанието си да я контролира?

— Не се безпокойте за моята заплата — продължи госпожа Краули. — Лорд Бракстън се погрижи. Оставила съм багажа си в каретата, но ако не ме искате…

След внимателно обмисляне Фийби реши, че наистина иска госпожа Краули, въпреки намесата на Рам в живота й. Прегърна я и й го каза.

— Кой е дошъл, дъще?

Фийби се усмихна, когато баща й влезе в стаята.

— Това е госпожа Краули, татко. Беше моя икономка в къщата на Маунт Стрийт.

— А мога и да готвя — добави госпожа Краули. — Мога да приготвям хранителни ястия, от каквито сър Андрю има нужда, за да възстанови силите си. Изглежда ми доста слабичък.

— Чувствам се много по-добре — призна сър Андрю, — но ще очаквам с нетърпение ястията, които обещавате. Сигурен съм, че ще бъдат възхитителни.

— С обществена карета ли дойдохте? — запита Фийби.

— Лорд Бракстън беше така любезен да ми предложи собствената си карета.

— Лорд Бракстън ви е пратил? — запита сър Андрю.

— Да, той ме прати тук.

— Кажете на кочияша да внесе багажа ви и ще ви покажа в коя стая ще се настаните — каза Фийби. — Мисля, че ще я харесате. Близо е до кухнята и е доста голяма.

В мига, когато госпожа Краули отиде да доведе кочияша, Фийби се обърна към баща си.

— Ти си казал на Рам къде да ни намери, нали?

— Ъ-ъ… възможно е.

— Татко…

— Добре, писах му и му дадох адреса ни. Той е твой съпруг и има право да знае. Не си ли доволна, че госпожа Краули е дошла? Помислих си, че е хубаво от негова страна да прати някой надежден човек.

— Надявах се, че Рам ще зачете желанието ми да не се намесва в живота ми — измърмори Фийби.

Госпожа Краули се върна, слагайки точка на разговора между Фийби и баща й. Фийби й показа как да стигне до стаята си и я остави да разопакова багажа си и да го подреди. Когато се върна към малката, но удобна приемна, сър Андрю благоразумно се беше оттеглил.

С отминаването на дните Фийби имаше много причини да оцени присъствието на госпожа Краули. Тя не само ходеше на покупки, което Фийби мразеше, но и готвеше хранителните ястия, каквито беше обещала, и поддържаше къщата в ред с помощта на една прислужница, която Фийби беше наела. Тъй като къщата беше по-скоро голяма вила, а не величествен частен дом, се поддържаше лесно. Без Рам Фийби намираше простичкия живот по-поносим от публичния.