Кони Мейсън - Страст и омраза

Еме отвори уста, за да му отговори по подобаващ начин, но когато Ник свали ризата си и тя видя яркочервения белег, тя ахна и се втренчи в зарастващата рана, смутена и безмълвна. Като я видя накъде гледа, Ник застана неподвижен.

— Отвращава ли те?

Еме го изгледа смаяно. Да я отвращава? Не, съвсем не беше това. Тя си спомни колко беше страдал той от тази рана.

— Защо да ме отвращава? Достатъчно често съм я виждала, докато се грижех за тебе. Още ли те боли?

Зелените очи на Ник блеснаха дяволито.

— Не толкова, че да ми попречи да се любя с тебе. Смъкна панталоните си и приседна на ръба на леглото, за да свали обувките.

— Не искам да се любя с тебе, Ник.

Усмивката му изчезна, заменена от гневна гримаса.

— Беше достатъчно склонна да го направиш с непознат.

Еме има благоприличието да се изчерви.

— Аз… нямах избор.

— Сега нямаш избор — каза Ник, лягайки до нея, като я привлече в прегръдките си. — Понеже не ми вярваш, когато казвам, че ме интересуваш, сега ще ти го докажа с действия. Преди да излезем от тази стая, няма да има защо да се съмняваш в мене или да се противиш на усилията ми да те направя своя съпруга.

— Не съм глупава, знам, че искаш Бранд.

— Упорито малко глупаче! Разбира се, че искам сина си. Но искам и майката на сина си. Сега млъкни и ме остави да те любя.

В целувката му нямаше никаква нежност. Беше проникваща, силна и отчаяна. Когато устата му започна да отнема съпротивата й, ръцете му полека и умело свалиха всичките й дрехи — колкото ги имаше. Прозрачната роба отлетя първа, последвана от тънката риза. Когато Еме се озова гола и крехка под него, устата му се отдели от нейната, за да се спусне по заоблеността на гърдите й, чак до втвърдените им връхчета.

Еме потръпна, усещайки допира на топлите му, влажни устни до чувствителната й кожа. Затвори очи и изстена, когато твърдите му пръсти се плъзнаха нагоре по бедрото й.

— Отвори очи, скъпа. Искам да знаеш кой се люби с тебе. Не съм твоят покоен съпруг или някой мъж без лице, който е платил за благосклонността ти.

Еме бавно отвори очи и се сблъска с магнетичния поглед на Ник.

— Кой съм аз, Еме? Кажи името ми, скъпа.

— О, Ник!

Името му излетя от устните й в изблик на разпалваща се страст.

Тогава устните му започнаха бавно и настоятелно да смучат и да дразнят едното втвърдено зърно, докато ръката му изследваше влажното скрито място между бедрата и.

Устата му се прилепи към нейната, докато пръстът му се пъхваше в нея, а измъчващите я набези на езика му повтаряха движенията. Тя отметна глава в полунесвяст. Ръцете й сами се заплетоха в обърканата му коса, докато устата му не преставаше да изследва сладките набъбнали розови пъпки. Пъхна леко коляното си между нейните и за свое смущение тя усети, че отваря крака, повдигайки се, за да отговори на лекия натиск на ръцете му, извивайки се в ритъма на непоносимата болка, която той създаваше у нея. Когато той се плъзна надолу по тялото й, тя се опита да го спре, но не можа да се възпротиви на прииждащите вълни на жаждата, която той беше отключил в тялото й.

Ник я погледна и се усмихна многозначително, преди да подеме отново сладкото мъчение с уста и език.

— Ник, моля те!

— Ще се ожениш ли за мене?

— Не.

Той сведе глава, езикът му се подаде от устата, готов да я дразни и измъчва безмилостно. Той започна да я вкусва, подлудявайки я с жаждата си, стигайки до предели, каквито никога досега не беше докосвал с нея.

Тя молеше за милост, но той не се трогна. Продължи да я облизва и да я подлудява с езика и устните си. Всичките й усещания бяха се съсредоточили между краката й. Чувствителността й растеше с всеки миг, пулсираше и туптеше, докато…

Тя изпищя.

Освобождението дойде като изригване, което разтърси душата й. Тя още трепереше, когато Ник се плъзна над нея и я запълни с горещата си, пулсираща мъжественост. Невероятно, но тя почувства как той я изпълва, как я разпъва, как докосва самата сърцевина на душата й, преживя отново възкачването но нажежената спирала на блаженството, която овладя тялото й и непрекъснато разпалваше насладата й.

— Ах, скъпа, не преставаш да ме смайваш. Тялото ти така невероятно реагира на моето. Как можеш да отричаш това, което преживяваме заедно?

Запратена по върховете на страстта, Еме не можеше да отговори. Но Ник не искаше отговор. Той го усещаше в начина, по който тялото й се нагаждаше към неговото, във всяко трепване, което нежно го притискаше вътре в нея, във всяко потръпване, което правеше тялото й негово притежание, в начина, по който викаше името му, когато стигаше до кулминация. Тогава и той достигна до мига на своето освобождение и дълго след това не можа да проговори.