Кони Мейсън - Страст и омраза

Не искайки да се отдели от нея, Ник се притисна към Еме и се изтегна настрани, без да излиза от тялото й. По-задоволена, отколкото би искала да си признае, тя опря глава на гърдите му и се заслуша в успокояващия се ритъм на сърцето му.

— Сега кажи, че не си принадлежим — изшептя задъхано Ник. — Обзалагам се, че съпругът ти не те е карал да се чувстваш така.

— Не искам да говоря за Бо.

— Тогава да поговорим за нас двамата. И за нашия син. Утре се връщам във „Високите дъбове“, за да доведа Бранд и Савана в Атланта. Влакът ни заминава в седем часа вечерта.

— Не мога да напусна така госпожица Мона. Тя няма да разбере. Аз… длъжна съм й заради заема за храна и лекарства, които закарах на Бранд и Савана.

— Аз ще й платя — каза Ник, изскърцвайки ядосано със зъби. — Имам чувството, че тя разбира повече, отколкото си склонна да допуснеш. Не се тревожи, скъпа, Мона няма да остане изиграна.

— Няма да се омъжа за тебе, Ник.

— Понеже нямаш кой знае колко много прилични дрехи, прибери които смяташ да вземеш от тези, които ти е дала Мона — продължи Ник, без да обръща внимание на протестите на Еме. — Тя навярно ти е дала и нещо друго освен нощница, нали? Ще й платя прилично за всички дрехи, които ще вземеш от гардероба й. Когато стигнем във Вашингтон, ще купя на тебе и на Бранд всичко, от каквото имате нужда. Ще се оженим веднага щом уредим формалностите.

— Ник, обичаш ли ме?

Думите излетяха от устата й, преди да успее да ги удържи.

— Защо, по дяволите, ме питаш такива неща? За какво, според тебе, е цялата тази работа? Разбира се, че те обичам. Ти си майката на сина ми.

Еме помръкна. Ник я обичаше, защото е майка на сина му. Би ли могла да приеме страстта му и да се примири да бъде обичана единствено заради това?

— О, господи.

— Какво трябва да означава това? Какво, по дяволите казах сега, че се разсърди?

— Ако ти не знаеш, няма аз да ти го казвам.

— Жени! Единственият начин да те задоволя е като правя това.

Той направи лек тласък и показа, че още е твърд вътре в нея.

Еме го почувства да пулсира, притиснат в стегнатата й ножница, да расте и да се втвърдява още повече, карайки я да осъзнае, че жаждата му беше попритъпена, но съвсем не задоволена. Той още я искаше.

— Усещаш ли какво ми причиняваш? Имаме цяла нощ на разположение, скъпа, нека се насладим докрай. Трябва да чуя, че ме обичаш.

— Не те обичам. Аз… аз те мразя. Мразя това, че си янки. Мразя начина, по който ме изостави на борда на „Дикси Бел“…

Той хвана седалището й и я задържа, докато влизаше и излизаше, разпалвайки кръвта й.

— Обичам те — изрече Ник. — Обичам начина, по който ми реагираш. Обичам начина, по който изглеждаш, и как викаш името ми, когато се освобождаваш. Обичам начина, по който ме мразиш.

Настани я върху себе си, притискайки я към ерекцията си, изпълвайки я дълбоко… докрай.

— Целуни ме, скъпа.

Тя се подчини, изпълвайки устата му с неповторимия си вкус.

— Язди ме, Еме. Ти командваш, сега прави каквото искаш.

Еме затвори очи, отметна глава и пое властта, вече изгубена в облак от чувствено удоволствие. Когато Ник вдигна глава и пое едното зърно в устата си, тя избухна. Чу го да изкрещява, усети горещата струя на семето му и повече нищо не помнеше.

— Един ден ще признаеш, че ме обичаш, скъпа — прошепна Ник, преди да се присъедини към нея в дълбокия сън.

Още веднъж през нощта тя се събуди от горещите му целувки, които валяха по лицето и тялото й. Отначало помисли, че сънува, но ръцете и устните на Ник станаха толкова агресивни, че тя вече не можеше да пренебрегва бумтенето на кръвта си и яростното туптене на сърцето. Тогава той отново се вмъкна в нея, за да й достави онова неповторимо удоволствие, което само той можеше да й даде. След като заспа отново, Еме се събуди едва когато слънцето надникна през прозореца и Ник я побутна внимателно.

— Еме, събуди се. Време е да тръгвам за „Високите дъбове“.

Тя се размърда, обърна се по корем и каза:

— Върви си.

Седалището й, което се издигаше под чаршафа, беше толкова съблазнително, че той го погали разсеяно, докато продължаваше да й говори.

— Еме, ще говоря с Мона, преди да тръгна. Ще се погрижа за всичко, скъпа. Спи, докато ти се спи. Трябва само да си събереш нещата и да се видим на гарата преди седем часа вечерта. Бранд и Савана ще са с мене.

Думите му успяха да изгонят и последните останки от съня й.

— Какво? Какво каза?

— Влакът ни заминава в седем часа. Имаш цял ден да се приготвиш. Очаквам те да дойдеш навреме на гарата.