Кони Мейсън - Страст и омраза

Еме не забеляза Ник сред навалицата от сини униформи. Не гледаше към никого, погледът й се рееше някъде над главите на хората. Ник я видя да слиза по стълбите, видя какво оживление предизвика появата й сред мъжете, които я забелязаха, и очите му се наляха с кръв при мисълта, че тези мъже искат да спят с нея. В един миг самообладанието му се пречупи и той не можа да се въздържи да не направи това, което съвестта му изискваше да стори, още от мига, когато Савана му беше казала къде да търси Еме.

Междувременно Еме стигна до най-долното стъпало и спря, за да събере смелост, преди да направи последната стъпка. Щом слезеше при другите момичета в приемната, вече нямаше да има власт над онова, което непременно трябваше да последва. Почти не беше на себе си от паника, погледът й трескаво скачаше от едно лице на друго. И тогава тя го видя. Той безцеремонно си пробиваше път през тълпата мъже и оскъдно облечени жени, за да стигне до нея. Лицето му беше изкривено от ярост. Стискаше юмруци, а очите му бяха така потъмнели, че бяха станали почти черни. Наистина очите на дявола. Еме почувства как я разтърсва тръпка на жесток, отнемащ разума страх.

Ник спря на сантиметри от нея и за един кратък миг я изгледа с невероятно спокоен поглед.

— Времето за игра свърши, скъпа, тръгваш с мене.

Очите на Еме се разшириха, тя раздвижи устни, но не можа да издаде никакъв звук. Ник моментално смъкна пелерината си, уви я около раменете й, вдигна я и я метна на рамо като чувал картофи.

— Ти си моя, Еме Тревър, проклет да съм, ако позволя на друг мъж да те има.

— Какво става тук, майоре? — Мона се появи внезапно до рамото на Ник, придружена от двама едри пазачи. — Ако сте направили избора си, първо трябва да се договорите с мене.

— По дяволите договорките — изрече със стиснати зъби Ник. — Еме ми принадлежи. Отвеждам я. Всеки глупак може да види, че мястото й не е тук.

— Еме дойде тук по своя воля — каза Мона, стремейки се да потуши надигащия се скандал. — Не задържам насила никое момиче.

— Пусни ме, Ник Дръмънд! — извика Еме, удряйки с юмруци гърба на Ник. — Не принадлежа на никой мъж.

— Чухте я, майоре, пуснете я.

Двамата пазачи пристъпиха напред със заплашителен вид.

— Вижте какво — каза Ник с едва сдържано нетърпение, — ние с Еме трябва да поговорим насаме. На драго сърце ще платя за времето й.

Очите на Мона блеснаха разбиращо. Тъй като Еме, изглежда, познаваше майора, а майорът със сигурност познаваше Еме, тя не видя нищо лошо в желанието на Ник.

— Ако искате да си говорите, трябва да го направите в моето заведение. Аз се грижа за момичетата си и не ги пускам оттук, освен ако не съм напълно сигурна, че искат да си идат. Ако платите за времето й и обещаете, че няма да й направите нищо лошо, не виждам защо да не удовлетворя желанието ви.

— Не знам колко може да струва цяла нощ, но това трябва да е достатъчно — изрече с отвращение Ник, бъркайки в джоба със свободната си ръка.

Извади няколко банкноти и ги хвърли на Мона. Тя ги улови сръчно и даде знак на пазачите да пропуснат Ник.

— Третата врата вляво. И помнете, никакви грубости.

— Не искам да отивам с него — обади се Еме с приглушен глас, продължавайки да се бори.

Какво право имаше Ник да идва тук и да я излага по този начин? Без съмнение вече беше женен за Реджина Блекуел и сега идваше у госпожица Мона, за да избяга от задушаващата властност на съпругата си.

— Мълчи — изръмжа Ник, катерейки се по стълбите, преди Мона да си е променила намеренията.

Мона се загледа замислено подире им. Не знаеше каква е работата, но познаваше мъжете. Ник Дръмънд беше решителен мъж, който знаеше какво иска. Беше изникнал изневиделица от миналото на Еме, за да вземе жената, която смяташе за своя. В ума на Мона заседна неоспоримата мисъл, че кариерата на Еме в нейното заведение е свършила още преди да е започнала. И тя се запита дали дръзкият майор знае, че това щеше да бъде първата нощ на Еме с клиенти. Пожела си да можеше да стане свидетелка на фойерверките, които щяха неминуемо да избухнат след малко, когато се стигнеше до сблъсъка на тези два темперамента, но би заложила всичките си пари, че победител щеше да излезе майорът.

Ник затвори с ритник вратата на стаята на Еме, набърчвайки неодобрително нос пред пищната мебелировка и безвкусните тапети. Стовари я безцеремонно на меката покривка на леглото, отиде към вратата, заключи я и се върна, за да се надвеси над нея. Лицето му приличаше на буреносен облак, тъмно и заплашително.