Кони Мейсън - Страст и омраза

— Не лъжа — каза уморено Еме. — Това, което имахме, отдавна ни беше откраднато от съюзническите войници, от бандитите и дезертьорите, които изпитваха огромно удоволствие да ни оставят без никакви средства за живот. Ако не беше Савана…

Тя млъкна, оставяйки у Ник да се разгори гневът срещу тези негодници, които бяха накарали Еме да страда.

— Докато съм тук, лично ще се погрижа да има достатъчно храна в тази къща. Освен, разбира се, ако не науча, че ме лъжете. — Той се обърна към лейтенант Дил. — Лейтенанте, пратете веднага няколко души да търсят храна. Не ме интересува откъде ще я намерят, само се погрижете тук да има достатъчно храна за къщата и за войниците. Пратете съобщение до интенданта. Армията не може да ни остави да умираме от глад.

— Да, сър.

Дил козирува, завъртя се и излезе от преддверието.

— Ще се върна, след като проверя войниците — обърна се Ник към двете жени. — Бих искал да се изкъпя преди вечеря.

Отправи им небрежен поклон и последва своя лейтенант. Савана, все още опряла пушката в сгъвката на лакътя си, го изгледа учудено.

— Ама и тоя какво си представлява? Хич не ща янки да ми се мотаят в краката. Господин Бо сигурно се обръща в гроба. А тоя капитан говори така, сякаш е господар тука. Какво ще правим миличка?

— Какво можем да направим? — изрече с горчивина в гласа Еме. — Предполагам, че просто трябва да изчакаме, докато решат да си тръгнат. Лично аз смятам да се държа надалече от капитана. И не искам той да види Бранд, ако е възможно. Нямам представа с какво ли може да напълни главата на детето.

Колкото и странно да беше, но Еме никога не беше споделяла със Савана как се казва бащата на Бранд. А бавачката, смятайки, че това е твърде болезнена тема за разговор с Еме, така и не я беше попитала. На нея й беше достатъчно да знае, че този мъж подло беше отнел девствеността на нейната любимка, без да помисли за последиците. Не че някоя от тях съжаляваше за радостта, която Бранд беше внесъл в живота им.

— Ще направя всичко възможно да държа детето настрана от янките, миличка, но нали го знаеш какъв е любопитен малък палавник. Единственото хубаво нещо в тая работа е, че в замяна ще получаваме храна. Ако може да се вярва на капитана.

— Аз не бих се доверявала особено много на думата на един янки. — Гласът на Еме тежеше от презрение. Тя извърна глава настрани. Не искаше вярната й приятелка да види колко дълбоко е засегната от появата на капитан Ник Дръмънд. — И да не си посмяла да правиш нещо в стаите горе. Янките ще трябва да се примирят с прахта вътре. Къде е Бранд?

— Сложих го да поспи тоя палавник. Не ми създаде много грижа. Напоследък не яде достатъчно и не може много да лудува. Мисля си…

Савана се обърна и раменете й потръпнаха. Правеше всичко по силите си за Еме и Бранд, но не беше достатъчно. Тримата чисто и просто гладуваха и нямаха надежда положението да се подобри. Това, че янките окупираха „Високите дъбове“, беше най-доброто, което можеше да им се случи. Но тя мъдро остави за себе си тази констатация, следвайки Еме по дългата вита стълба, която някога беше гордостта на „Високите дъбове“, но като останалата част от къщата отдавна беше станала жертва на разрухата.

Ник огледа с подозрително око елегантната стая, в която трябваше да спи по време на престоя си във „Високите дъбове“. Тя решително беше виждала и по-добри времена, но извехтялата и елегантност беше несъмнена. Пухеното легло изглеждаше достатъчно удобно въпреки слоя прах, който го покриваше, и оскъдните завивки. Ник не можеше да си спомни откога не беше спал в истинско легло. Имаше камина, но мебелите бяха малко. Мародерите ли ги бяха отнесли или бяха послужили като дърва за огрев в тези тежки времена? Забеляза месингова вана зад един параван и я извлече към средата на стаята. После седна на ръба на леглото, за да събуе ботушите си. Когато някой почука на вратата, той извика „да“. Вратата се отвори и в стаята влезе Еме, с презрително присвити устни.

— Водата за ваната се топли.

— Няма ли някой, който да върши по-тежките работи? — запита навъсено Ник.

Еме изглеждаше толкова крехка, че той не искаше тя да се занимава с такава тежка работа, да мъкне ведра с вода нагоре по стълбите. Не беше искал да изглежда предвзет, когато пожела да се изкъпе, просто беше помислил…

— Само Савана, а тя не е млада като мене.

— Ще наредя един от войниците да се заеме с тежките работи.

— Няма нужда — изрече със строг тон Еме. — Ще се справим.